Цитати

Хората имат заглушители за действителността.

Когато рисувам някой друг, пак сме близо: моделът, аз, стативът; триъгълник, чиито върхове се докосват, а в центъра му е разположена кутията с бои. Ако не сме достатъчно близо, ще се гледаме, без да се виждаме. А обикновеното гледане е като броенето, измерването, описването или, по-лошо, оценяването.
Никой не може да седи неподвижно. Ние на улавяме конкретен момент; опитваме се да пресъздадем един живот, два живота, всички животи, минало, бъдеще, настояще. Това не е моментна снимка – щрак, бръм и готово. Ние сме човешки същества, които грешат; разхождаме се насам-натам в своите удобни, но ограничаващи ни кожи, опитвайки се да направим тези грешки реални, да ги направим свои. Трябва да има начин да пресъздадем живота в картина, да го уловим, насилим, принудим, изтощим и прелъстим; трудна, много трудна работа. Трудна работа, но я върша вече четирийсет години и не съм родил нищо истинско, само низ от помятания, аборти, уроди.

Възможно ли е да съм извършил най-голямата изневяра, която една любов може да понесе- да спяс ревността?!

Любовта е... непозната сервитьорка!

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае. Всеки от нас е загробен в гроба на земното притегляне.

Да нагласиш мечтата си или да уловиш вятъра в платното е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание.

И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете.
- Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.
Ридкъли не закъсня с традиционния отговор.
- Струва си да опитаме.

Предполагам, че да си луд и лудостта да ти харесва, е най-голямата обида за всички здравомислещи хора по света.

Да се вгледаш в себе си е може би най-трудното и същевременно най-благородното нещо, което можеш да направиш.

Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

- Приятелю - рече му Валантин, - нали графът току-що ни каза, че цялата човешка мъдрост е в двете думички:Чакай и се надявай !

Как ще живеем, ако не гоним измамата?

Онзи безсърдечен, безнадежден момент, когато са скъсали последната нишка и тихо са пропаднали в бездната. Сега вече нищо не е останало. Няма мисъл, няма чувство, няма минало, няма бъдеще. Не съществува нищо друго освен отчаяната нужда нещата да останат такива, каквито са. Каквито винаги са били.

Светът не е побъркан. Само хората.

Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[...] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.

- Но какво си ти тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.

За любовта е потребен известен наивитет.

Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

Но да се влюбиш, не значи да обичаш. Може да се влюбиш и ненавиждайки.