Цитати

Такъв е животът; рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл - да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.

- Госпожо графиньо, на вашите услуги!
- Клети ми Артюс - каза дамата - докъдето стига родословното ми дърво, има единствено селяни, голтаци и ратаи. Пък и нали знаете, че благородничеството бе премахнато през 1790-та.
- Да, но Артюс го възстанови през 2003-та!

... - отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.

Знаеш ли, може да възприемаш живота като осеян с опасности, които трябва да се избягват, или като обширно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който трябва да се изживее.

Единствения начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.

- Защо не и прости? - с участие попита Паскалев.
- Искал съм! - разтвори ръце стареца. - Как да не съм искал! Ама тя не прие. Прощава се, вика, ако човекът е сгрешил.

Нощес, ще знаеш, за първи път не е плакала. Нахраних я, наредих и пак обичките до главата и тя като заспа- чак до сутринта. .....
....Хайде, качвай се вече , да не закъснееш- старецът бръкна в чантата си, извади една студена кифла с изронена захар и му я подаде...

-След като вземеш решение, трябва да спреш да мислиш за него и да действаш без съжаление, независимо от последствията.
-Всеки съжалава понякога.
-Не. Съжаленията са за хора, които вярват, че са могли да постъпят по различен начин. Ако обмислиш добре решението си и после действаш спрямо него, не би трябвало да съжаляваш, защото ще знаеш, че си постъпила по най-добрия възможен начин.

Никога няма да имаш истински успешен бизнес, ако го управляват други хора. Те просто няма да се грижат така добре за него, както би го правил ти, а и защо да го правят?....

Ако можеш да чуеш тишината, когато боклукчийските камиони те събудят рано сутрин, значи притежаваш силата. Ако можеш да видиш звездите, когато пред теб са само светлините на небостъргачите, това е силата. Ако можеш да помиришеш гората, когато стоиш пред кофата с боклук, значи силата е в теб. Никога не позволявай на това, което става пред теб, или на хората около теб да ти кажат какво да виждаш, чуваш, чувстваш, вкусваш или помирисваш.

Моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното.

Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали - без да го познаем.

За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието.

Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една: онази, която ще ни унищожи.

Емил отново погледна през прозореца. „Всъщност аз си представлявах всичко съвсем, иначе — мислеше той, докато очите му следяха един камион. Аз исках сам да печеля пари. Толкова много, че да не трябва тя да работи повече. И исках да остана през целия си живот само с нея. Само ние двамата. И никой друг. А сега идва един полицай и иска да й стане мъж!Сега трябва да реша — рече си той. — И не бива да мисля само за себе си. Това би било подло. Тя винаги е мислила само за мен. И тя го обича. В никой случай не бива да покажа, че съм тъжен. Трябва дори да бъда весел. Иначе ще й разваля цялата радост.
...
Тя не забеляза нищо и сигурно мисли, че никак не ми е мъчно. Сега може да се ожени за господин Йешке и да бъде толкова щастлива, колкото от сърце и желая. А и той е много мил човек!
А майка му си мислеше: „Ах, колко се радвам, че момчето не забеляза нищо! То не бива никога да узнае, че аз бих предпочела да остана сама, само с него! Но не бива да мисля за себе си, а само за момчето си. И за бъдещето му. Кой знае докога още ще мога да печеля пари. А и господин Йешке е мил човек.“

Хората имат заглушители за действителността.

Когато рисувам някой друг, пак сме близо: моделът, аз, стативът; триъгълник, чиито върхове се докосват, а в центъра му е разположена кутията с бои. Ако не сме достатъчно близо, ще се гледаме, без да се виждаме. А обикновеното гледане е като броенето, измерването, описването или, по-лошо, оценяването.
Никой не може да седи неподвижно. Ние на улавяме конкретен момент; опитваме се да пресъздадем един живот, два живота, всички животи, минало, бъдеще, настояще. Това не е моментна снимка – щрак, бръм и готово. Ние сме човешки същества, които грешат; разхождаме се насам-натам в своите удобни, но ограничаващи ни кожи, опитвайки се да направим тези грешки реални, да ги направим свои. Трябва да има начин да пресъздадем живота в картина, да го уловим, насилим, принудим, изтощим и прелъстим; трудна, много трудна работа. Трудна работа, но я върша вече четирийсет години и не съм родил нищо истинско, само низ от помятания, аборти, уроди.

Възможно ли е да съм извършил най-голямата изневяра, която една любов може да понесе- да спяс ревността?!

Любовта е... непозната сервитьорка!

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае. Всеки от нас е загробен в гроба на земното притегляне.