Цитати

—Налейте си още малко чай—рече много сериозно Мартенския Заек на Алиса.
—Аз изобщо не съм пила—отвърна докачено Алиса.—Как мога да си налея още?
—Искате да кажете,че не можете да си налеете по-малко от нищо—каза Шапкаря.—То е лесно да си налеете,щом не сте си налели досега.
—Никой не ви пита за вашето мнение—отсече Алиса.
—Кой прави сега забележки на другите?—запита тържествуващ Шапкаря.
Алиса не знаеше какво да отговори,но си наля малко чай...

Шапкаря отвори широко очи,като чу това,ала каза само:
—Защо гарванът прилича на писалищна маса?
„Ето, сега ще се позабавляваме!—помисли Алиса.—Радвам се, че почнаха да задават гатанки.“
—Мисля, че мога да отгатна—добави тя гласно.
—Значи мислите, че можете да кажете отговора?—рече Мартенския Заек.
—Точно тъй—отвърна Алиса.
—Тогаз кажете туй,което мислите—продължи Мартенския Заек.
—Това и правя—бърже отвърна Алиса.—Поне…поне мисля туй,което казвам…то е все едно, нали…
—Ни най-малко не е все едно!-каза Шапкаря.—Та вие значи искате да кажете,че „Аз виждам туй, което ям“ е все едно като „Аз ям туй, което виждам“!
—Значи искате да кажете—добави Мартенския Заек,-че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“!
—Значи искате да кажете—добави Катерицата,която изглежда говореше в съня си,—че „Аз дишам, когато спя“ е все едно като „Аз спя, когато дишам“!
—Все едно е при тебе—каза Шапкаря.

—Няма място!Няма място!—извикаха те,като видяха,че Алиса иде.
—Има много място!—каза Алиса възмутена.И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
—Ще пиете ли малко вино?—покани я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата,ала на нея имаше само чай.
—Не виждам никакво вино—забеляза тя.
—Няма вино-рече Мартенския Заек.
—Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия—каза Алиса ядосана.
—Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете,без да сте поканена—рече Мартенския Заек.
—Не знаех,че масата е ваша—каза Алиса.—Наредена е за повече от трима.
—Косата ви трябва да се подстриже—каза Шапкаря.Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
—Трябва да се научите да не правите забележки на хората—отсече строго Алиса.—Вие сте невъзпитан.
Шапкаря отвори широко очи,като чу това...

— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
— Какви хора живеят по тия места?
— В тая посока — рече Котака, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
— Но аз не искам да ида при побъркани — забеляза Алиса.
— А! Не може иначе — рече Котака. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
— Отде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.
— Сигурен съм — рече Котака, — иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но...

Ти много добре знаеш, че не си истинска.
- Истинска съм! - възкликна Алиса и се разплака.
- Няма да станеш по-истинска, като плачеш-отбеляза Туидълди.-Излишно е да рониш сълзи.
- Ако не бях истинска не бих могла да плача...

... Корин ми беше враг. Но също така и мой брат, някога. Така че... дали трябва да ти благодаря, че си го убил, Джон Сняг? Или да те прокълна? - Усмихна се насмешливо на Джон......
.......
- Би трябвало да ми благодарите, че убих врага ви - каза най-сетне Джон, - и да ме прокълнете, че убих приятеля ви.

- Децата са друг вид битка. - Кейтлин закрачи през двора. - Битка без знамена и бойни рогове, но не по-малко яростна. Да износиш детето, да го докараш на белия свят...

- По-голяма войска имам от твоята, братко - помисли Кейтлин, без да откъсва очи от него. - Цяла армия от съмнения и страхове.

...в шаха, както и в живота, има ходове, които правиш, за да победиш, а има и такива, които правиш, защото така трябва.

Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване.Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.

Толстой върви по отсрещния тротоар! Прекосете улицата!

Половината ни живот минава в размяна на думи!

Аз съм господар на съдбата си, аз съм капитан на душата си.

- Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш.

Има хора, които са толкова заети да мислят за оня свят, че не могат да се научат да живеят в този …

Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?

Никога не можеш да разбереш един човек, ако не влезеш в неговата кожа.

- Не си ли падаш по пълнени гъски? - ухили се злобно Брон.
- Май ти ще трябва да изядеш гъската и да се ожениш за девицата. Или я по-добре прати Шага.
- Шага по-скоро ще изяде девицата и ще се ожени за гъската...

- Миналата година те бяха хора на Робърт. Преди една луна бяха на Ренли. Тази сутрин са ваши. Чии ще бъдат утре?

...защо времето не минава, не те оставя, защо се натрупва около теб, миг след миг, от всички страни, все по-нависоко, все по-плътно, твоето време, това на другите, онова на старите мъртъвци и на мъртъвците, които предстои да се родят, защо те погребва с капкомер, нито мъртъв, нито жив, без спомен за нищо, без надежда за нищо, без познание за нищо, без минало и бъдеще, погребан под секундите...