Цитати на gergan75
Общо 467 цитата от 126
заглавия.
"Крачката между желанието към доброто и желанието към злото е много малка, защото винаги става дума за насочване на една и съща воля."
"Слабостите на злосторниците са същите, които имат и светците."
"От момента, когато се родим, всички умираме. Животът не ни се дава с гаранция за продължителност."
"Обичам те. Нуждая се от теб, независимо колко време мога да те имам - 40 години или четири дни. Моля те, нека остана с теб."
"Човек никога не приключва със семейството си. То е като дребната шарка - прихваща те като дете и ти остават белези за цял живот."
из Пътищата на свободата - І. Възрастта на разума от Жан-Пол Сартр
от gergan75, 13.04.10 в 22:28, Рейтинг:
от gergan75, 13.04.10 в 22:28, Рейтинг:
Щем не щем с тебе, така е -
в твоята сянка живея.
Знаем и без да признаем,
че ми завиждат за нея.
Аз съм случайната личност.
Ти си поетът прославен.
Заради теб ме обичат.
Или презират. Прощавай.
Мои са твойте провали.
Твои са мойте успехи.
Че мислим инак, едва ли
някому носи утеха.
Аз съм ти слепия случай.
Ти си ми редкия жребий.
Вре се светът като куче
все между мене и тебе.
Души ни в радост и в грижа.
Души ни явно и тайно.
Тебе - додето те ближе.
Мене - додето ме лае.
Всичко е толкова ясно -
няма защо да хитрува -
просто обича те бясно,
просто от мен те ревнува.
Че не изглеждам такава -
плаха, безпомощна сянка...
А като хапка корава
толкова време го дави
моята горда осанка.
в твоята сянка живея.
Знаем и без да признаем,
че ми завиждат за нея.
Аз съм случайната личност.
Ти си поетът прославен.
Заради теб ме обичат.
Или презират. Прощавай.
Мои са твойте провали.
Твои са мойте успехи.
Че мислим инак, едва ли
някому носи утеха.
Аз съм ти слепия случай.
Ти си ми редкия жребий.
Вре се светът като куче
все между мене и тебе.
Души ни в радост и в грижа.
Души ни явно и тайно.
Тебе - додето те ближе.
Мене - додето ме лае.
Всичко е толкова ясно -
няма защо да хитрува -
просто обича те бясно,
просто от мен те ревнува.
Че не изглеждам такава -
плаха, безпомощна сянка...
А като хапка корава
толкова време го дави
моята горда осанка.
"Една от монахините, разпитана при уреда за изтезания, казва, че авторът на престъплението сигурно е котаракът, тъй като игуменката го държи постоянно в ръцете си и го гали. Другата монахиня твърди, че авторът на престъплението може би е вятърът, тъй като в дните, когато духа вятър, игуменката е щастлива и в добро настроение; тя се излага на неговите повеи от един балкон, специално построен за нея с тази цел, и когато на това място й поискат прошка, никога не отказва."