Цитати на gergan75

„Дали защото обичаше страстно и открай време ромоленето на краткия дъжд, той заобича със страст и фонтаните? Може би фонтаните също ромоляха и унасяха и песента им беше скъпа на сърцето му ...
... – позабави се, за да се съсредоточи още по-силно за новата си среща с най-хубавата от „песента на водите”.

„Някои казваха, че кризата заличавала старите навици у хората и изписвала нови. Кой знае! По за вярване е, че хората започнаха да се приспособяват към особеностите на кризата, нали все пак трябваше да живеят някак.”

"... И видях една жена с малко дете - може би е било на около пет - и то събори нещо от един тезгях. И майка му го шамароса!
- О, боже - измърмори мадам. - Не одобрявам физическия начин на наказване на децата. Ала какво е можело да сториш ти, Мартин? Направи ли нещо на жената?
- Ритнах я.
- Мартин!
- Ами детето беше прекалено малко, че да я ритне само. Затова го направих вместо него.
Мадам поклати глава.
- Мартин, как дори ти хрумна, че това е бил правилният начин да постъпиш?
- Защото го направих за детето, не за себе си! Жената не пострада лошо, просто се хлъзна по пътеката и, изглежда, много се засрами. Трябваше да видите лицето на момчето. То наситина много се зарадва и аз се пучавствах добре."

"- Не можеш да се върнеш обратно, Евър. Не можеш да промениш миналото. То вече се е случило."

" - Добре, сега ме слушай и разбери веднъж завинаги, защото няма да повтарям. Ние всички имаме в себе си лоши черти и всички решаваме сами дали да им се подчиним, или да се борим с тях.
- Това не е същото като...
- Млъквай и слушай! - избухнах аз. - За никой от нас не е същото. За някой хора единственото, с което трябва да се справят, е дали да си поспят още малко и да пропуснат първия час, или да си вдигнат задника и да отидат на училище. За други нещата са по-сложни, например дали да влязат в клиника и да се изчистят от дрогата, или да се предадат напълно. За теб нещата са още по-трудни - дали да се бориш за твоята човечност, или да се оставиш на мрака и да станеш чудовище. Но аз ти казвам, че все още имаш избор. Решението е твое."

" - Аз не те мисля за чудовище, но не мога да кажа, че си добър човек. Виждам те какъв си в действителност и вярвам, че ти сам избираш какъв да си."

" - Стига си слушала тази презряна богиня!... Защо държиш да й останеш вярна? Тя не е тук.... Тя се отдръпва от теб, когато най-много се нуждаеш от нея, и те оставя да правиш грешки.
- Това се нарича свободна воля.
- И какво й е хубавото на свободната воля? Хората непрекъснато злоупотребяват с нея. Животът е много по-лесен без свободна воля...
- Без нея просто няма да съм аз. Ще се превърна в твое кученце."

"Но най-готина беше заскрежената трева. Побелелите й крехки стръкчета проблясваха навсякъде, където светлината ги докосваше, и градината изглеждаше като поле, засадено с диаманти."

"- Последния път ти казах, че боли много да те обичам. Но сгреших. Истината е, че боли повече да не те обичам!"

"Всъщност не беше особено стар, само на два-три века; внушаваше не толкоа усещане за упадък, колкото за мълчаливо обезсърчение, сякаш напълно се бе провалил в кариерта си на дворец."

"Смятаха, че самопризнанието на престъпника е необходимо за пълното му изобличаване - мисъл не само неоснователна, но дори съвсем противна на здравия юридически смисъл; защото, ако отричането на подсъдимия не се приема като доказателство за невинноста му, още по-малко самопризнанието му трябва да бъде доказателство за виновността му."

"През това време поднесоха супа със зеле. Василиса Егоровна, като видя, че мъжа й го няма, втори път изпрати Палашка да го вика. "Кажи на господаря: гостите чакат, супата ще изстине, а учението, слава богу, няма да избяга; ще има време да вика, колкото си ще." Капитанът дойде след малко..."

"Когато влязох в билярдната, видях един висок господин на около тридесет и пет години с дълги черни мустаци, с халат, с щека в ръка и с лула в устата. Той играше с маркьора, който при печалба изпиваше чашка водка, а при загуба трябваше да пълзи на четири крака под билярда. Останах да гледам играта им. Колкото по продължаваше тя, толкова по-често ставаха разходките на четири крака под билярда, докато накрая маркьорът остана под билярда."

"... Веднага поръчал да повикат каналията французин. Доложили му, че мосю ми дава в момента урок. Баща ми се запътил към моята стая. В това време Бопре спеше на леглото ми като невинен младенец. Аз бях зает с моя работа."

„...– каза Шеленберг – Някои неща се знаят от един човек, най-много двама. Обикновените хора не трябва да са всезнаещи. Ако обикновеният човек стане всезнаещ, ако изобщо много знае, ще се почувства бог. Нали разбирате? Един свят от няколко милиарда богове! Тогава, питам ви: кой ще бута тия колички? Кой ще мете боклуците? Боговете не бутат колички и не метат боклуци! Ще има боклуци, които гният, и колички, които стоят. И боговете ще започнат да гинат от болести и глад. Ето защо не е хубаво това – обикновеният човек да знае много, всичко да знае. Това би било нещастие, дявол да го вземе. Чума за човечеството.”

„...Но тежко на бъдещата ви съпруга! Та вие прекалено много виждате и разбирате!
-Такива, които виждат и разбират прекалено много, обикновено остават до края на живота си самотни! – каза мрачно Авакум.
Без да иска, Марков го беше настъпил по най-болното му място.”

"Изморявам се да пазя чужди тайни, най-вече ако са на баща ми, на мама или на Бен – да ги пазя отделно една от друга в малки кутийки в мозъка си. Някой ден ще духне силен вятър и ще издуха капаците на кутийките и после няма да зная на кого какво да кажа. Много исках това да стане точно сега.”

„Два от телефоните не работеха, а в третата кабина се беше напъхала една много едра жена. Изобщо не можех да си представя как е влязла. Говори дълго, като притискаше лицето си до слушалката, обръщаше се към мен и ми се мръщеше.
-Сигурно звъни на някой да дойде да я измъкне от кабината – пошепна ми Бен.”

„И двамата се бяхме подпрели на едно дърво. За секунда ми се стори, че дървото се обляга на мен.”

„Престани да си мериш косата, Кари! – казва брат ми, когато ме завари пред огледалото. – Тя расте само ако не я гледаш.”