Цитати на gergan75

"- Смятам, че не си прав, Базил, но няма да споря с теб. Спорят само умствено недоразвитите."

"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."

"- Смехът не е лошо начало на едно приятелство, но е още по-добър негов край."

"Преди да се появиш ти, Бела, животът ми беше като безлунна нощ. Много тъмна, но ... на небето все пак имаше звезди - точки светлина и разум... И тогава ти пресече небосклона ми като метеор, изведнъж всичко се подпали; имаше живот, имаше красота. Когато си отиде, когато метеорът падна зад хоризонта, всичко отново стана черно. Нищо не се беше променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Вече не виждах звездите. И вече нищо нямаше значение..."

"... Този достоен негър не се ли казва хлъзгащия се Боб? (Sliding Bob)
Боб подскочи на седлото.
- А! - провикна се той, - защо маса Кървава Лисица се подиграва с храбрия Боб?
- Аз нямам намерение да те подигравам, нито да те обидя - отговори младежът, - напротив, аз съм един от твоите приятели.
- Тогава защо нарича Боб като индианците, когато Боб се хлъзгаше от коня на земята? Сега Боб язди като дявол.
В потвърждение на думите си той пусна коня в галоп към близката горичка."

" - Знаете ли дома на Хелмер?
- Да.
- Колко време има до там?
- Колкото по-бавно вървите, толкова повече време ще ви трябва."

" - ... Погледни, не виждаш ли там някакъв конник?
- Да, конник, малък човек на голям кон. Той иде към Боба и маса Франк......
.... - Да го извика ли Боб?
- Да, той по-лесно ще чуе твоята слонова тръба, отколкото тихия зефир на моя глас.
Боб постави двете си ръце във вид на фуния и извика с всички сили:
- Ало, ало! Стой! Чакай! Защо да бяга от Боб!
Гласът на негъра можеше да пробуди всекиго от летаргичен сън..."

"- Тук няма приятно на Боб, Боб иска стигне по-скоро на Хелмер дом, защото Боб има глад на акула и ще глътне цяла къща."

"— Какво забележително явление! — възкликна професорът по орнитология, който минаваше по моста. — Лястовичка зиме! — И написа за това дълго писмо до местния вестник. Всички го цитираха, понеже беше пълно с думи, които не можеха да разберат...."

"Малкото лястовиче се замисли и след това заспа. От мислене винаги му се приспиваше."

"..но никога не ми е дошло на ум да запитам какво има отвъд стената, понеже всичко около мен бе тъй красиво..."

"...и аз действително бях щастлив, ако удоволствието може да се сметне за щастие..."

От "Кошута"
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората."

‎"Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? Ако е някой, когото наистина обичаш?

Ветеринар си мисли за зъболекар:
"Пък ако му хрумне да се похвали със своите зъболекарски клещи, тоя символ на неговата професия, и ги тикне под носа ми с ехидна усмивка, аз ще се изсмея така, че кръвта му тутакси ще замръзне в жилите. Да, аз ще измъкна из чантата си моите зъболекарски клещи, които приличат на зловещ средновековен инструмент за трошене на челюсти, моите клещи, с които вадя конски и магарешки зъби - и така ще ги разтворя пред очите му, и с такъв решителен израз, че той непременно ще пребледнее като осъден и треперейки с цялото си тяло, ще признае тържествено моето всестранно и несъмнено превъзходство.
Ето какво ще стане, когато аз му покажа моите зъболекарски клещи!"

" - Защо не ядеш? - попита Рот. - Трябва да се храниш.
Тя наведе глава и погледна в чинията си. Храна? Животът й внезапно се превърна в роман на Стивън Кинг, а той се безпокоеше за това, че не се храни."

"Има мостове, които се налага да пресечем сами, независимо кой ни е отвел до началото им."

"За разлика от много хора той умееше да запира чувствата си зад девет врати и с девет ключалки. В това отношение той беше владелец на много подземия и килии, а ключове имаше повече от кой и да е тъмничар. Дрънкаше с тях, но не пускаше ни един пленник на божия свят."

„И понеже отворих дума за кучета, дойде ми на ум един такъв случай. Когато бях ветеринарен лекар в Момчилово преди пет или шест години, имах овчарско куче на име Шаро. Беше рунтав, едроглавест пес и на вид изглеждаше много страшен, но в действителност се отличаваше с изключително кротък нрав. Съседското момче /едно зло същество, проклето/ често го дърпаше за ушите, за опашката, за мустаците, но Шаро се правеше на разсеян, търпеше великодушно и не го изяждаше. Сякаш беше чел оная притча от евангелието на Лука, където се казва, че на злото трябва непременно да се отвръща само с добро.”