Цитати на gergan75

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Тогава подобно на нежна мелодия във въображението ми се прокрадна мисълта, колко ли е сладък покоят в гроба."

"Дори само близостта й събуди у него най-странното усещане, като онази топлина, полъхваща, когато някой пън се разпадне на пепел в огъня."

"Не че този път беше особено лек и безгрижен. Но все пак беше моят път и също като мен беше уникален."

"Старче, като бях малък, с баща ми отивахме в града кадиевата къща да градим. Бях немощен още, та яхах магарето, а баща ми вървеше пеша. Срещнаха ни хора и казваха: "Ама че син: язди, а баща му пеша!" Слязох и тръгнах пеша, а баща ми яхна магарето. Срещнаха ни хора и рекоха: "Ама че баща: язди, а малкото бъхта пеша!" Качих се и аз на магарето, други пък ни укориха: "Виж как мъчат магарето!" Слязохме и двамата, присмяха ни се: "Гледай глупаци: и двамата пеша вървят, а магарето тича свободно!" Къде е истината, старче?"

"При един западен владетел живееше поет. Тиранът му даваше хляб и постеля, слагаше го до дясното си коляно на пир и като гледаше как поетът захласва народа, завидя му и рече и той да стане поет. Един ден повика поета и му прочете поема, а поетът му рече:
- Лоша е тая поема!
Разгневи се тиранът, заточи го да работи в далечна каменоломна. Подир някое време завърши нова поема и нареди да докарат поета. След първите стихове поетът стана и тръгна.
- Къде отиваш? - му рече тиранът.
- В каменоломната, господарю! - отговори поетът."

"- Понякога хаосът и любовта изглеждат по един и същи начин. ...
- Така е, но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че любовта и хаосът може да си приличат по това, че са могъщи и съблазнителни, но се различават като луната и слънцето."

"Богинята Никс: - Знаеш ли, кой е най-големият подарък, който съм направила на своите деца?
Замислих се дълбоко, но мисълта ми беше твърде объркана, за да открия отговора.
Гласът на Афродита прозвуча силно и отчетливо:
- Свободната воля.
Никс се усмихна.
- Точно така, дъще. А щом веднъж дам нещо, аз никога не го отнемам. Дарът се слива с личността на носителя си, а ако аз се изправя и изискам подчинение, ще разруша личността."

"... властта променя хората и ги кара да правят грешки."

"... - Кървава жътва ще бъде, брадва ще трябва! - И като рече, спря да цепи лютия кремък. И като спря, чу плач на дете.
Изправи се дърводелецът Йосиф и видя в реката да плува кошница.
- Я - рече зачуден - В реката плува дете!
Захвърли чука и нагази; детето зъзнеше повито в парцали; разгърна парцала: беше момче. Притисна кошницата до гърдите си; прецапа през ракитака - огромен, брадясал, вмирисан на пот, - вгледан в това голо, гладно, беззащитно дете, викна от далече:
- Жено, Бог ни праща дете!"

Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.

"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."

"Всичко, абсолютно всичко на тази земя има смисъл и дори най-дребните неща трябва да бъдат зачитани!"

"Любовта е предизвикателство, огън, който гори, но е невидим за очите."

"... човешката душа. Във вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото "ти можеш!"

"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."

...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.

"Никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого!"

"Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост, накрая разбира, че нищо не му принадлежи!"

"Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко."

"Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е! Като в старата келтска легенда за птичката с трън забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе, нещо отвътре я тласка. А ние хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали се вижда?! Сами си забиваме тръните и даже не се питаме "защо?". Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава!"