Цитати на gergan75

"Влязохме в реката. Стигнахме колата. Поехме децата. Тръгнахме навънка, но автомобилът в тинята затъна. Мъчиха се много двамата шофьори, ала никой нищо не можа да стори. Събуха се боси. Пренесоха скоро цялата дружина. Най-после остана баба Цоцолана. Не ще да я носят, нито се изува сама да прецапа. В чудо се видяхме. Най-сетне се сетих и викнах високо:
— Жаба, бабо, жаба! Скочи ти в нозете!
Ех, че като рипна баба Цоцолана!
Докато я зърнем, потънала в тиня, тя пред нас застана. Много се разсърди, но после й мина."

"Л о р д Г о р и н г
Снощи тя имаше твърде много руж на страните си и твърде малко дрехи по себе си. При жените това винаги е признак на отчаяние."

" Л о р д Г о р и н г
Но всеки има слабо място. У всеки от нас има някъде пукнатинка..."

"С ъ р Р о б ъ р т Ч и л т ъ р н
... Нима ти наистина си мислиш, Артър, че слабите хора се поддават на изкушение? Уверявам те, има такива страшни изкушения, на които, за да се предадеш, се изисква сила, сила и смелост."

"Време е вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що стaва наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!"

"М и с и з Ч и в л и
Дори вие не сте достатъчно богат, сър Робърт, за да откупите обратно миналото си. И никой човек не е."

"М и с и з М а р ч м ъ н т
Оливия, изпитвам някаква особена слабост. Струва ми се, че трябва да хапна нещо. Да, сигурна съм, че трябва да се подкрепя с нещо.
Л е й д и Б а з и л д ъ н
А аз направо умирам от глад, Маргърет!
.......
В и к о н т д ь о Н а н я к
Ще ми направите ли честта да ви заведа до масата със закуски, контесо?
Л е й д и Б а з и л д ъ н (хладно)
Аз никога не се храня по това време, благодаря ви, виконте. (Виконтът се кани да се оттегли. Като вижда това, лейди Базилдън става и го хваща под ръка.) Но с удоволствие ще ви придружа.
.......
М и с т ъ р М о н т ф ъ р д
Желаете ли да хапнете нещо, мисиз Марчмънт.
М и с и з М а р ч м ъ н т (с безразличен тон)
Благодаря ви, мистър Монтфърд, но аз никога не вечерям. (Става и бързо го хваща под ръка). Но ще дойда с вас и ще ви гледам."

"М е й б ъ л Ч и л т ъ р н
Непрекъснато ми изтъквате недостатъците си, лорд Горинг.
Л о р д Г о р и н г
Досега съм ви открил едва половината, Мис Мейбъл.
М е й б ъ л Ч и л т ъ р н
И останалите ли са толкова лоши?
Л о р д Г о р и н г
Ужасни са. Когато си помисля за тях нощем, веднага заспивам."

"Хората много обичат да раздават онова, от което самите те най-много се нуждаят."

"Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват."

"Л о р д И л и н г у ъ р т
Нямам намерение да остарявам. Душата се ражда стара, но с времето младее. Това е комедията на живота.
М и с и з А л ъ н б и
А тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това пък е трагедията на живота."

"Хестър
Няма нищо, за което човек не би могъл да се надява. Надеждата се крие в самия живот."

"- Всъщност, Дориан - промълви той /лорд Хенри/ след малко - каква полза има човек да спечели целия свят, ако - как беше по-нататък? - загуби душата си?"

"Човек никога не бива да върши нещо, за което не може да разказва след вечеря."

"... Той, изглежда мисли, че Мънмът се е оженил за мен от чисто научни интереси, смятайки ме за един от най-добрите екземпляри, които могат да се открият сред съвременните пеперуди.
- Е, надявам се, че няма да ви забоде с карфица! - забеляза съм смях Дориан.
- О, моята прислужница вече го прави, мистър Грей, когато ми се разсърди.
- Че за какво може да ви се сърди, херцогиньо?
- За най-дребни неща, мистър Грей, уверявам ви. Обикновено заради това, че пристигам в девет без десет и казвам, че трябва да съм облечена до осем и половина.
- Колко непочтително от нейна страна!..."

"Зададох му този въпрос от най-добри подбуди, единствените подбуди, които оправдават всеки въпрос - от най-просто любопитство."

"Искаш ли да развалиш нечий характер, достатъчно е да започнеш да го преобразяваш."

"Аз никога не одобрявам, нито порицавам: по-глупаво отношение към живота не би могло да се измисли. Не сме изпратени на този свят, за да парадираме с моралните си предразсъдъци. Никога не обръщам внимание на думите на скучните хора и никога не се бъркам в постъпките на ония, които са ми интересни."

"Ако закъснея, сигурно ще се ядоса, а не искам да се карам с него, когато съм с тази шапка. Тя е твърде изящна и всяка по-груба дума може да я развали."

"Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност."