Цитати на gergan75

„- А смъртта не е ли по-силна от живота?
- Не, смъртта е само момент в живота, край на нашия собствен живот. Идва, когато сме завършили нашия дял, когато другите ще излязат напред. Животът обаче, самият живот, той продължава.”

„- Да, бяхме тръгнали по различни пътища. И двамата избрахме лошата посока. Но може би не е късно да свърнем, да променим пътя.”

„Много тъжно писмо пристигна от Осинови Гаи, от моя баща. Той беше потресен от смъртта на Зоя. „Не мога да разбера как така? Аз, старецът живея, а нея я няма ...” – пишеше той и такъв смут, такава безутешна скръб вееше от тия редове. Цялото писмо беше на петна от сълзи, а някои думи съвсем не можах да разчета”

„- На Шура джобът се мърда! – чувам учудения глас на Зоя.
И наистина мърда! Какви са тия чудеса?
- Какво има в джоба?
Много просто: джобът му е пълен с майски бръмбари – блъскат се, мъчат се да изпълзят, но Шура стиска джоба в шепата си. Горките бръмбари!”

„- Помисли си само – мечтаеше на глас Анатолий Петрович – колко е интересно: да покажеш за пръв път на детето огън, звезда, птица, да го заведеш в гората, при реката, а после да го заведеш на море, в планината ... за пръв път, разбираш ли!”

"- Защо четеш тези книги?
- Някои хора четат книги за удоволствие - отбеляза той..... Както всяка книга, и тази е вид бягство."

"... онази весела и дяволита усмивка, която толкова много обичах. За пръв път от смъртта му мисълта за Мейсън не ми причиняваше ужасяваща болка. Бях тъжна и той наистина щеше да ми липсва, но знаех, че се е преселил на по-добро място - наистина много добро. И повече не изпитвах вина."

"- Не става дума за теб, разбра ли? Този път става дума за мен. Не за теб. През целия ми живот, Лиса... през целия ми живот винаги е било едно и също. ТЕ СА НА ПЪРВО МЯСТО. Живеех с теб. Обучавах се да бъда твоя сянка, но знаеш ли какво? Искам аз да съм на първо място. Имам нужда поне веднъж да се погрижа първо за себе си. Уморих се да мисля за другите и постоянно да се отказвам от това, което АЗ искам... Съжалявам, ако те наранява, но това е моят избор!"

"... как може някой да разбере дали действително е луд, или не? ...
- Мислиш, че си луда?
- Не зная ...
- Лудите рядко си задават въпроса дали са луди."

"... а за умно момиче си много глупава, ако не разбираш, че науката не е съвършена. Случват се разни неща. Неща, които физиката и математиката и глупостите, които се измерват в лабораториите, не могат да обяснят. Хората не са просто закони и правила, Клеър. Те са... искрици. Искрици от нещо красиво и голямо. И някои от искриците блестят по-ярко..."

"-Работата е там, че сме толкова различни, нали? Ти просто трябва да следваш пътя си. Всъщност само това можеш да направиш, да следваш пътя си и да не му мислиш много."

"Замисли се дали книгите, които обичаше, я утешаваха единствено поради това, че бяха израз на собственото й отчуждение. Те бяха като светлинки в пустошта, в тресавището: отдалеч изглеждата скупчени, многобройни, но приближиш ли ги, виждаш километрите между тях."

"...под най-горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта."

"Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."

Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи.

"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."

"В този момент забеляза под едно дърво в далечния ъгъл на градината малка туфа иглики. Мина, без да бърза, през тревата и се надвеси над тях. Толкова деликатни бяха, толкова красиви, а тя се извисяваше на фона им като някакво идиотско оръфано същество, току-що изпълзяло от дупката си, заловило се да изучава красивата плетеница на живота. По цветчетата се мъдреха капчици дъжд. Гледаше ги и в ума й прозвуча част от песен
И цветята, окъпани в дъжд..."

"... шахматът неправилно се възприема като игра с голямо въздействие върху умствените способности на човека... Вниманието тук се въвежда мощно в действие. Щом то отслабне за миг, веднага се прави пропуск, който води до загуба, до поражение. А тъй като възможните шахматни ходове са не само многобройни, но и заплетени, шансовете за такива пропуски се умножават и в девет случая от десет печели по-съсредоточеният, а не по-способният играч."

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Силно желаех, но не се осмелявах да погледна. Страхувах се от първия поглед към заобикалящото ме. Не се страхувах от това, че ще видя ужасяващи неща, а от това, че няма да видя нищо."

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Дори в гроба не изгубваме всичко."