Цитати на gergan75

.. ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по - силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещаститето си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.

Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да ѝ кажа това, което никога не ѝ казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да ѝ го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.

- Не ме ли обичаш?
- Повече от вчера и по-малко от утре, както пише по картичките, които купуваме от книжарниците. Да, обичам те. Всъщност съм лудо влюбена...

Всъщност малко хора миказват, че са нещастни. Повечето заявяват: "Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках." Тогава ги питам: "Кое ви прави щастливи?" Отговотът е: "Имам всичко, за което мога да мечтая- семейство, дом, работа, здраве." Питам ги още: "А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?" Отговорът е: "Да, всичко!" Повтарям въпроса си: "Тогава излиза, че смисълът н а живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?" Отговор: няма отговор. Сменят темата.

Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.

Хората придобиват 1/4 от знанията си от своя учител, 1/4 слушайки себе си, 1/4 от приятелите си и 1/4 с времето.

Светлината е нестабилна - угасва от вятъра, пали се от светкавицата, никога не блести като слънцето, но си струва да се борим за нея.

Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.

Видях, че самотата е по-силна,когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.

Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата не винаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване.

Като момиче вярвах, че животът ми нямаше да е борба, ако господин Танака не ме бе откъснал от залитащата ни къща. Но сега знам, че нашият свят не е по-постоянен от океанска вълна.

Животът ни наподобява течаща по хълм вода, която следва горе-долу една посока, докато не се сблъскаме с нещо, което да ни принуди да намерим нова посока.

- Стани! Мирно! - извика той.
Хвърлиха картите и скочиха, заловени в издънка.
Доволен, че ги е хванал в издънка, капитан Недялков им дръпна едно конско, в което ги обвини, че продават социалистическата родина. Заплаши ги с военен съд и затвор и беше готов да ги поведе към ареста. Изведнъж се спря:
- Я - рече той. - Да ви преслушам, като играете карти, поне разбирате ли ги?

Мето вдигна бухалката, а Тошо в бързината грабна от масата оглозган кокал - бедрената кост на бедната Агнес.
В далечния ъгъл на масата Сашо също реагира - извади от вътрешния си джоб отвертката и я насочи като хладно оръжие. Гошо пък докопа двурога вилица, а Рашо, хилав и доволно пиян, стана рязко от стола си, но бе повален на земята - не от случаен юмрук, а от изпития алкохол.

- Защо се сърдиш? - нацупи се Анджела, та дори се нажали. Жално го погледна с големите си черни очи.
- Заради бог Махмур... - рече й. - Ти за древноиндийския бог Махмур чувала ли си?
Не беше чувала.
- Бог Махмур вечер те кара да мешаш уиски и текила с бира, а сутрин ти влиза в главата и ти я троши на дребни парчета!

Гледайте ме в ръцете - викам... Лук тук! Вземам една бира и прас капачката! на перваза на прозореца. Вземам друга бира, вадя си ключовете и отварям с ключ... Третата я отворих на бравата на вратата. Четвъртата капачка - цст! на ръба на един стол. Тия ливади от моя курс направо паднаха от столовете! Седят и викат - импосибъл! Не е импосибъл, им викам, всичко е посибъл, щом си майстор! Дайте една вилица, бе леваци! Дадоха им вилица... И аз с вилицата - прас капачката! Обрах им точките! Ръкопляскат, викат! А аз им казвам - това в България и децата го могат... То се учи в пети клас...

Рано сутринта, още със ставането, той влезе в хола и запали кандилцето под иконата на свети Георги.
- Айде, адаш! - рече му. - Честит имен ден, дати се свети името!
Конникът с копието, пробождащ змея, сякаш остави за момент борбата с чудовището и му кимна от стената: "И на теб!"

Текстът гласеше:
ВРЕМЕТО Е РЕКА... И КНИГИТЕ СА КОРАБИ. МНОГО ТОМОВЕ ПОТЕГЛЯТ ПО
ТЕЧЕНИЕТО САМО ЗА ДА СЕ РАЗБИЯТ И ИЗГУБЯТ БЕЗ СЛЕДА В ПЯСЪЦИТЕ Й.
ЕДИНИЦИ ИЗДЪРЖАТ ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО И ОЦЕЛЯВАТ, ЗА ДА ОСВЕТЯТ
ИДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Преди зазоряване винаги е най-тъмно.

Колкото повече знаем, толкова по-голяма е способността ни да научаваме и толкова по-бързо разширяваме базата на познанията си.