Цитати на gergan75

Трябва да казваш каквото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма за какво да се притесняваш.

- Госпожо Бланшар, искам да ви кажа...
- Какво?
- Изпитвам... как да кажа... известни съмнения...
- Съмнения ли, господин Грийнмор? Относно какво?
- Ами... Не зная дали сте добра християнка...
... - Как смеете!
- Ами... смятам, че не следвате заръките на Исус...
- Разбира се, че ги следвам!
- Не съм специалист, обаче... нямам спомен Исус да е казвал: "Обичайте ме". За сметка на това съм убеден, че е казвал "Обичайте се едни други...".

Такъв е животът; рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл - да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.

- Госпожо графиньо, на вашите услуги!
- Клети ми Артюс - каза дамата - докъдето стига родословното ми дърво, има единствено селяни, голтаци и ратаи. Пък и нали знаете, че благородничеството бе премахнато през 1790-та.
- Да, но Артюс го възстанови през 2003-та!

... - отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.

Знаеш ли, може да възприемаш живота като осеян с опасности, които трябва да се избягват, или като обширно игрище, предлагащо на всеки ъгъл обогатяващ опит, който трябва да се изживее.

Единствения начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.

Сексът е вид война, но мирът след това, ако има любов и заинтересованост, е може би единственото време, когато мъжът и жената се събират и стават едно цяло.

Винаги съм смятал, че бракът е между мен и момичето, за което съм се оженил, и че друг не бива да си пъха носа. Само че всеки си пъха носа. Въобразяваш си, че се събираш с друг като самостоятелна и свободна личност, а постепенно установяваш, че и ти, и партньорът ти имате опашки като на комета. И от тези опашки не можете да се отървете. Просто няма начин.

Много пъти, когато някой смята, че си изпаднал в романтичен унес, на теб просто ти се спи.

Абсолютно способен съм да повторя днес същата грешка, която съм направил на шестнадесет години, макар да знам, че не трябва. Смешно, нали? Сега имам нужда от очила при четене, а аз дори не мога да се науча да не ги губя.

По-рано беше като мен с понижено самочувствие. Мен то накара да се хвърля в дълбокото, а тебе - да останеш настрани. Но както моите, така и твоите болки сигурно са намалели.

— Всички хора са едно стадо, така поне са ни учили — отвърна Мирри Маз Дуур.

Човек, който не може да слуша, не може да чуе.

Нещата, които най-много обичаме, най-много ни съсипват, момче. Запомни го.

Трябва само да си отваряш очите. Лъжите в сърцето и в главата ни подвеждат, но очите виждат истината. Гледай със своите очи. Слушай със своите уши. Опитвай със своята уста. Подушвай със своя нос. Усещай със своята кожа. Едва тогава идва мисленето, след това, и така се познава истината.

Повечето хора предпочитат да отрекат истината, вместо да я приемат.

— Всички имаме нужда от присмех от време на време, за да не започнем да се взимаме прекалено сериозно.

— Позволи ми да ти дам един съвет, копеле — каза Ланистър. — Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоята слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани.

По балконите на голямата къща се вееше бельото на обитателите, полюшвано от вятъра като знамена на крайцер, тръгнал на официално посещение в чужда страна. Съдейки по количеството на тия знамена, можеше да се предположи, че екипажът е твърде многоброен, а качеството на бельото и разноцветните кръпки по него издаваха, че обитателите не принадлежат към френския двор, а са като по-голямата част от човечеството.