Цитати на gergan75

През последните години всеки понеделник, поне до обяд, съм на диета или разкрасяващи процедури, които по замисъл трябва да продължат до края на живота ми.

Налага се да остарея, ако искам да доживея до дълбоки старини.

Елен снощи ме попита: "Татко, кога ще станем богати?" Но аз не й казах това, което знам: "Скоро ще бъдем богати, но както не умееш да се справяш с бедността, така не ще умееш да се справяш и с богатството". А това е самата истина. В бедността тя е завистлива. Ако забогатеем, току-виж станала надута. Парите не променят болестта, а само признаците й.

Единствен Пер Черепа от радост направи един неестествено висок за годините си скок, при който се чу леко пръцване. Но това не го смути.
- Когато хората се връщат у дома, трябва да има някакъв салют. За добре дошли - рече той.
И като чу това, Матис се разсмя гръмогласно и се смя толкова дълго, че разбойниците направо се просълзиха от щастие.

Е, да разбира се! защо да не си починеш?! Виж, на дядо ти Румен не му трябва почивка, защото годинките, както си вървят, току-виж съм си починал завинаги!

През нощта беше валяло сняг. Не че беше натрупало много. С носталгия си спомни как, когато беше малка, по това време на годината валеше сняг на парцали и се задържаше от края на октомври поне до края на януари.

- Дрехите не променят човека - продължи Елънд. - Но променят реакцията на другите към него.

Това им е хубаво на книгите. Винаги могат да почакат до следващия път.

И двамата се питали дали това се дължало на картите, които им раздал животът, или на начина, по който те самите играли с тях.

Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.

Дъждът ми отне сълзите и аз си тръгнах, придружаван само от него.

Не се доверявай на този, който се доверява на всички.

Три глави мислят по-добре от две, особено ако третата е моята.

От израненото лице, което беше мъка да гледаш, се подаваха огромният, невредим нос, две уши като усилвателни антени и очите на обезсърчена мишка.

Глупците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат.

Тя ми отправи една прекършена усмивка, пълна със страх и самота.

Дъждът шибаше лицето й, отнасяйки сълзите и гнева.

Видях го да се отдалечава по Гран Виа, една скица на човечец, загърнат в сивия си шлифер, който пърхаше на вятъра като прокъсано знаме.

... животът си лети, особено тая част от него, която си струва да се живее. Чухте вече какво ви каза свещеникът. Докато го зърнеш, вече е отлетял.

Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.