Цитати на gergan75

Нали знаете какви са децата. Дълбоко в душите им Бог е вложил доброта, но те повтарят онова, което чуват вкъщи.

... Но понеже вие сте мъжът, вие трябва да поемете инициативата.
Положението вече изглеждаше доста мрачно.
- Инициатива? Кой, аз да я поема?
- Какво искате? Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.

Щеше да му е приятно да знае, че някой е пожелал да го опази жив, че го е помнел. Често казваше, че съществуваме само докато някой си спомня за нас.

- Не, не са лоши - възрази Фермин. - Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли или да разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава - с извинение - всеки, който му изглежда по-различен от него - било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с Дон Федерико, поради предпочитани развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.

- Хората обичат да си чешат езиците. Човекът не е произлязъл от маймуната, от кокошката е произлязъл.

- Телевизията е Антихристът, друже мой; казвам ви, че само след три или четири поколения вече няма да знаят как да пръднат сами. Човекът ще се върне към пещерите, към средновековната варварщина и към едни състояния на тъпоумие, които даже плужеците са превъзмогнали през плейстоцена. Тоя свят няма за загине от атомна бомба, както ни казват вестниците - не, ще загине от смях, от баналност, от факта, че се прави шега с всичко, че и лоша шега на това отгоре.

- Искам да напише писмо на мама. За да не се чувства сама.
Баща ми ме изгледа, без да мигне.
- Майка ти не е сама, Даниел. Тя е заедно с Бог. И с нас, макар че не можем да я видим.
......
- А на Бог за какво му е притрябвала мама?
- Не зная. Ако някой ден го видим, ще го питаме.

Водещата новина за деня възхваляваше общественото строителство и благоустройство.
- Мили Боже! Още един язовир? - чух го да възклицава - Тия фашисти накрая ще превърнат всички ни в народ от монахини и жаби.

- Най-добре е да го върнеш в магазина. Не заслужавам никакъв подарък.
- Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.

Всяка книга, всеки том, който виждаш тук, има душа. Душата на онзи, който го е писал и душата на читателите, които са го изживели и сънували. Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците й, неговият дух израства и укрепва.

Растях сред книгите, срещах невидими приятели по страниците, които се разсипваха на прах и чиято миризма още усещам по ръцете си.

Има ли нещо по-красиво от слънцето? Често го гледам да изгрява, тъй като заради неспокойния си сън се будя рано сутрин.
Всеки път, когато съзирам успокояващия му жълт блясък над хоризонта, се изпълвам с още мъничко решителност и надежда. В известен смисъл слънцето е едно от нещата, които ми помагат да продължа.

— Хам често задава въпроса дали такова нещо като злото наистина съществува.
— Господарят Хамънд обича да задава въпроси — отвърна Сейзед, — но дори той не поставя под въпрос отговорите. Има зли хора… също както и добри.

— Веднъж вече те убих — продължи лорд Владетеля.
— Опита се — отвърна Келсайър и силният му глас отекна над площада. — Но не можеш да ме убиеш, лорд Тиранино. Защото аз представлявам това, което никога не си бил в състояние да убиеш, колкото и да се мъчиш. Аз съм надеждата.

Той ме биеше. Непрекъснато. Ругаеше ме, крещеше ми, плашеше ме, че ще ме зареже. Всеки ден си повтарях, че го мразя. И го обичах. Все още го обичам. Боли ме, като си помисля, че си отиде завинаги.

— Не можеш да престанеш да обичаш някого само защото те е наранил — продължи той. — Макар че би било по-леко.

Усмихна се насила. Усмихваше се въпреки мъката от смъртта на тези хора, усмихваше се, защото го правеше винаги. Така бе доказал на лорд Владетеля — и на себе си, — че не може да бъде победен.
Да, той нямаше да се откаже. Още не беше приключил. Изобщо.

... Имах нужда да ми се напомни, че хората продължават да се борят дори тогава, когато положението изглежда безнадеждно.

— Хората са по-издръжливи, отколкото си мислим, господарю. Често вярата ни е най-силна тогава, когато би трябвало да е най-слаба. Такава е същината на надеждата.

— Не зная — рече скептично Вин. — Искам да кажа, щом лошият ти късмет е ограничен, не важи ли същото за добрия? Всеки път, когато се случи нещо хубаво, ще се притеснявам, че съм го похабила.
— Хъм. — Сейзед я погледна. — Предполагам, че зависи от гледната точка.