Цитати на gergan75

А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.

Тревогата изцежда голяма част от силата на ума и рано или късно уврежда душата.

В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител.
- Дори болката? - възразих аз.
- Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина?

Когато ученикът е готов, учителят се появява.

Никога не съжалявай за миналото, а го приеми като учител, защото то е точно това.

В момента, в който престанах да прекарвам толкова много време в преследване на големите удоволствия в живота, започнах да се наслаждавам на дребните неща, например да гледам как звездите танцуват в лунното небе или да усещам как слънцето гали лицето ми в прекрасната лятна утрин.

Съботната вечер преди заминаването дойде с мирис на зрели смокини. За една нощ плодовете прибраха в зелените си мехчета топлите ветрове и слънчевите лъчи и сега изпускаха опияняващо ухание на уморено лято.

Призоваваха боговете за помощ и съчувствие; в следващия миг ги обвиняваха и проклинаха сляпата им жестокост.

Всички, с изключение на Габриела и Николас, помогнаха разрязаният от метала крак на Франк да бъде увит сравнително неподвижно със сцепена надве фланела и ролкща изолационна лента вместо бинт. Крайният резутат бе, еч Франк изглеждаше обут в черен кавалерийски ботуш.
- Липсва ти само патерица и папагал на работо, за да приичаш на Джон Силвър от „Островът на съкровищата” – възкликна донякъде възхитено хлапето.
- Само да не стане като в „Повелителят на мухите” – мрачно вметна Николас....

Прави стояха само Армандо и Алекс, като за хлапето не бе сигурно дали го прави от кураж, или просто се бе вкаменило от ужас.

Редно е да кажем как лодката получи своето име...
...В едно обаче старите рибари бяха единодушни: всеки предлагаше за име на лодката това на жена си. Тези гръцки жени не се качваха при мъжете си дори за кратка разходка. Причината за ожесточените разпри относно името на прясно боядисания морски съд остана неразбираема за момчетата; най-вероятно защото не бяха женени от 30, 40, 50 години, когато имената на лодките стават толкова важни, особено ако те няма вкъщи от ранна утрин до залез – слънце, дори и в неделя.

Атомите му се разлетяха във вечерния въздух. После пак се събраха в тринадесетгодишното прегърбено тяло, внезапно пронизано от мисълта, че любовта някак си е по-голяма от сърцето, което човек носи. Как бе възможно това!
Николас се облегна на стената и се разплака.

Най-много смях предизвика кир Ставрос. Пърпорещ с моторчето, той се появи с триметрова мачта, пъхната под дясната му мишница и облегната на кормилото. Ако някой от капитаните бе чел книги в младостта, а не бе вадил по 20 километра мрежи на ден, за да изхранва семейството си на това захвърлено в морето парче варовикова скала, то в спускащият се от хълма с мачта под мишница кир Ставрос биха могли да видят героя от Ла Манча, устремил се срещу всички вятърни мелници и срещу всички, които не вярват във вятърни мелници, и, които, в крайна сметка, не вярват в нищо, най-малкото – в себе си; и понеже не бяха чували за Дон Кихот, капитаните се смяха на кир Ставрос през целия ден, а на вечерта мачтата бе изправена насред палубата като тънка свещ в пита на прощъпалник.

На небето Господ правеше хляб и, както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена...
... Над целия този свят Господ бе опекъл хлябовете си и ги поръсваше с подправки, та въздухът се преизпълваше и ухаеше на суха мента, див копър, дафинов лист и канела.

Случвало се бе момчетата да нощуват на островчето с позволението на родителите и при изричната уговорка да се обаждат с мобилните телефони. Ако бяхме на тяхно място преди години, щеше да ни се наложи да сигнализираме чрез паленето на огън, с дим, справедливо бе отбелязал по този въпрос бащата на Николас.

Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.

Цветя от чужда градина не късай, като искаш цвете, посади си.

Той понечи да се наведе, ама е доста дебеличък, аз също се наведох в този момент, ама и аз не съм тополка, та главите ни се блъснаха. Е, по-ужасно щеше да бъде, ако шкембетата ни се бяха блъснали, мина ми през ум, но това е реалния живот, а не е филм на ужасите.

Тя е точен човек, въпреки че според мен час по-рано на мястото на събитието не е точност.

Мъжът ми на празник гледа да не е пред очите ми, все си намира работа навън. Твърди, че по-миналата година съм го била пратила до магазина седем пъти поотделно за черен пипер, червен пипер, ронена чубрица, канелени корички, заквасена сметана, сушени сливи, бяло брашно. Може и да е вярно, бях леко разсеяна... голяма работа!