Цитати на gergan75
Общо 467 цитата от 126
заглавия.
Всеки си има съдба. Но нима е нужно да идеш на астролог, за да я откриеш? Да не би да ходя при готвач, за да разбера, че съм гладен?
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
— Не ми идва на ума как да ги кръстим — каза Адам.
— Нямаш ли в семейството някое име, някоя примамка за богат роднина, някаква семейна гордост, достойна за увековечаване?
— Не. Искам, доколкото е възможно, да почнат всичко отначало.
Самуел сви пръсти и се чукна по челото.
— Какъв срам! — извика той. — Колко лошо, че не могат да имат имената, които им се полагат!
— Какво искаш да кажеш?
— Нали казваш „отначало“? Снощи си мислех… Не ти ли е хрумвало ти как се казваш?
— Аз ли?
— Ти я! И твоите първородни — Каин и Авел!
— О, не! — възкликна Адам. — Това не бива!
— Знам, че не бива. Все едно изкушаваме съдбата, каквато и да е тя. Но не е ли удивително, че Каин е може би най-познатото име по цял свят, а доколкото зная, носил го е само един човек?
— Вероятно затова името никога не загубвало своя смисъл — обади се Ли.
— Нямаш ли в семейството някое име, някоя примамка за богат роднина, някаква семейна гордост, достойна за увековечаване?
— Не. Искам, доколкото е възможно, да почнат всичко отначало.
Самуел сви пръсти и се чукна по челото.
— Какъв срам! — извика той. — Колко лошо, че не могат да имат имената, които им се полагат!
— Какво искаш да кажеш?
— Нали казваш „отначало“? Снощи си мислех… Не ти ли е хрумвало ти как се казваш?
— Аз ли?
— Ти я! И твоите първородни — Каин и Авел!
— О, не! — възкликна Адам. — Това не бива!
— Знам, че не бива. Все едно изкушаваме съдбата, каквато и да е тя. Но не е ли удивително, че Каин е може би най-познатото име по цял свят, а доколкото зная, носил го е само един човек?
— Вероятно затова името никога не загубвало своя смисъл — обади се Ли.
Аз изпитвам радост. И съм си дал обещание да не приемам радостта за грях. Доставя ми удоволствие да се ровя в нещата. Какво е удоволствието да преместиш камък, ако не погледнеш под него? А това, че никога няма да видя обратната страна на Луната, ме изпълва с черно разочарование.
Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.
Каин е живял и деца е народил, а Авел е останал да живее само в приказката. Ние сме потомци на Каин.
— Имам същата история и в моя род — каза Самуел. — Но не я разбирам. При една и съща кръв, при едно и също възпитание човек би си казал, че трябва да бъдат еднакви, а те не са, изобщо не са.
Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите „ти трябва“ обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата „тимшел“, тоест „ти можеш“, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“. Не разбирате ли?
— По-грозна кранта не съм виждал — рече Адам.
— Знам. Струва ми се, тъкмо затова го избрах като жребче. И знаеш ли, преди трийсет и три години за него съм дал два долара. Нищо не му беше в ред! Копитата му като палачинки, задните крака — дебели, къси и прави, ще речеш, няма колене, главата му тъпа като чук, гърбът му хлътнал, гърдите сплескани, а задницата огромна. Устата му е като желязо, а на подопашния ремък и досега се противи. Оседлаеш ли го, оставаш с впечатлението, че си се качил на шейна, която се спуска по чакълеста урва. Не може да ходи в тръс, а като върви, се препъва. За трийсет и три години не открих в него нищо хубаво. Дори нравът му е отвратителен, себелюбив, сприхав, подъл и непокорен. И до ден днешен не смея да го заобиколя отзад, положително ще ми тегли някое чифте. Като му давам ярмата, опитва се да ми ухапе ръката. Но си го обичам.
— И сте го нарекли Славословие? — удиви се Ли.
— Естествено — каза Самуел, — рекох си, че едно такова злонадарено същество заслужава поне един свестен атрибут.
— Знам. Струва ми се, тъкмо затова го избрах като жребче. И знаеш ли, преди трийсет и три години за него съм дал два долара. Нищо не му беше в ред! Копитата му като палачинки, задните крака — дебели, къси и прави, ще речеш, няма колене, главата му тъпа като чук, гърбът му хлътнал, гърдите сплескани, а задницата огромна. Устата му е като желязо, а на подопашния ремък и досега се противи. Оседлаеш ли го, оставаш с впечатлението, че си се качил на шейна, която се спуска по чакълеста урва. Не може да ходи в тръс, а като върви, се препъва. За трийсет и три години не открих в него нищо хубаво. Дори нравът му е отвратителен, себелюбив, сприхав, подъл и непокорен. И до ден днешен не смея да го заобиколя отзад, положително ще ми тегли някое чифте. Като му давам ярмата, опитва се да ми ухапе ръката. Но си го обичам.
— И сте го нарекли Славословие? — удиви се Ли.
— Естествено — каза Самуел, — рекох си, че едно такова злонадарено същество заслужава поне един свестен атрибут.
- За това искам да си поговорим. - Помълча и тъжно добави: - Ако беше по това време миналата година, щях да хукна за разговор със Сам Хамилтън.
- Изглежда, и у двамата ни е останало по нещо от него - каза Ли. - Навярно това именно е безсмъртието.
- Изглежда, и у двамата ни е останало по нещо от него - каза Ли. - Навярно това именно е безсмъртието.
Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.
... и узна, че и когато са безкрайно бедни, хората пак имат какво да ти дадат и най-вече имат желанието да ти го дадат.
Вярвам, че всеки човек, четейки някаква книга, режисира свой собствен филм в главата си, придава точно определени лица на персонажите, издига декори, чува гласовете им, долавя миризми. И за това, когато този човек отиде да гледа филм по роман, който му е харесал, винаги излиза от салона с усещането, че е бил излъган, и винаги си казва: "Книгата е по-хубава от филма.
Искаш ли да промениш начина, по които другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.
Куин се хвърли на Блей, вкопчи се в раменете му и се овеси в цялата си тежест.
- Задръж ме. Обидата ти ме остави бездиханен. Аз съм като изтъкан.
Блей изпъшка и се опита да задържи Куин да не се стовари на пода.
- Казва се истукан.
- Изтъкан звучи по-добре.
...Куин внезапно пусна Блей и изпъна дрехите си с рязко дръпване.
- А сега ме обиждаш и на чест. - С лице към Джон той взе позиция за фехтовка.
- Туше.
Блей се засмя.
- Това е ан гард, глупако.
Куин хвърли поглед през рамо.
- И ти ли, Баруте?
- Бруте.
- Задръж ме. Обидата ти ме остави бездиханен. Аз съм като изтъкан.
Блей изпъшка и се опита да задържи Куин да не се стовари на пода.
- Казва се истукан.
- Изтъкан звучи по-добре.
...Куин внезапно пусна Блей и изпъна дрехите си с рязко дръпване.
- А сега ме обиждаш и на чест. - С лице към Джон той взе позиция за фехтовка.
- Туше.
Блей се засмя.
- Това е ан гард, глупако.
Куин хвърли поглед през рамо.
- И ти ли, Баруте?
- Бруте.
из БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ: Свещена любов (книга шеста) от Дж. Р. Уорд
от gergan75, 29.01.12 в 8:57, Рейтинг:
от gergan75, 29.01.12 в 8:57, Рейтинг:
Думите са вятър - каза си Бриен. - Не могат да те наранят. Ще те облеят и ще се отнесат.
из ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Пир за врани от Джордж Реймънд Ричард Мартин
от gergan75, 17.01.12 в 22:01, Рейтинг:
от gergan75, 17.01.12 в 22:01, Рейтинг:
- Аз изобщо не съм искал да видя половината неща, които съм виждал, и така и не съм видял половината неща, които съм искал.
из ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Пир за врани от Джордж Реймънд Ричард Мартин
от gergan75, 08.01.12 в 21:49, Рейтинг:
от gergan75, 08.01.12 в 21:49, Рейтинг:
- Жалко, че не сме се срещнали по-рано - чу се да казва Ела.
- В живота няма такова нещо като рано или късно - възрази Азис. - Всичко се случва точно когато трябва.
- В живота няма такова нещо като рано или късно - възрази Азис. - Всичко се случва точно когато трябва.
- Пет пари не давам за ада и рая. Бих предпочел да угася огъня в ада и да подпаля ада, та хората да обикнат Бога не за друго, а заради самата любов.
...изтезанията, на които човек може да се подложи сам, нямат край. Адът е вътре в нас, раят също.