Цитати на animalita

" - Бог е слово. Внимавай! Внимавай какво казваш във всеки момент и ситуация в живота си.

Брида не разбираше защо Вика реагира така.

- Господ се проявява навсякъде, но словото е любимият му начин да действа. Понеже словото е мисъл, преобразувано във вибрации, ти изпълваш пространството наоколо с нещо, което преди това е било само енергия."

"Мъдрост е да знаеш и да можеш да променяш."

"Целията земен живот на човек се свежда до това - да търси своята Друга половина. Няма значение дали се преструва, че се е втурнал подир науката, парите или властта. Каквото и да постигне ще е недостатъчно, ако не успее да намери Другата си половина."

"Вика каза, че не разбира защо толкова много хора предпочитат да прекарат живота си в рушене на пътищата, които не желаят да изминат, вместо да поемат по единствения, който би ги отвел някъде."

"Приказките бяха първото й потапяне в света на магическото, в който сега с такъв копнеж искаше да влезе, и неведнъж си задаваше въпроса защо хората накрая толкова се отдалечават от този свят, дори и осъзнавайки огромната радост, която детството оставя в живота им"

"Разбра, че всеки момент е воден от вярата.

Че може да го насели както със змии и скорпиони, така и със закриляща я сила."

" - Когато някой открие своя път, повече не бива да изпитва страх. Трябва да е достатъчно смел, за да сгреши. Огорченията, провалът, разочарованието са инструментите, които Господ използва, за да ни покаже пътя."

" - Край на местенето. Ще имаш своя стая. Близо до училище и така нататък.

Понякога се чудя защо възрастните постоянно говорят за образование, след като е очевидно, че децата знаят повече за живота от тях. Защо вечно усложняват всичко? Защо не живеят по-просто?"

"Ако някой ви предложи нов живот няма ли да се възползвате?"

"И едни прекарват цял живот в търсене на извинения, обвиняват картите и съжаляват, че не са им се паднали по-добри, а други просто играят с каквото имат подръка, вдигат залозите, използват всевъзможни трикове и мамят, когато им се удаде възмобност..."

" - Скъпа дъще, на моята възраст мога да бъда каквато си реша. Щом ми се
ще да съм смешна, защо не. Достатъчно съм живяла, за да мога да си позволя всичко."

" - Забранено ми е да ям шоколад. Каро и оня идиот докторът. Заедно с всичко друго, което би могло да ми достави удоволствие - добави иронично. - Първо цигарите, после алкохола, а сега и това...Един Господ знае дали ако откажа и дишането няма да живея вечно. - (...) - Не че ги обвинявам. Те така ги разбират нещата. Да се пазиш - от всичко. От живота. От смъртта. "

"Всичко това няма никакъв смисъл."

"Сега вече разбирам какво спомага за цивилизирането на света: това са порокът, болестите, кражбите, лъжата, развратът. Велика нация са французите, въпреки че сифилитици."

"Всичко, което казваше Нис, бе интересно, дори и когато не казваше нищо. Това е дарба, която ценя много повече от умението да поддържаш интелигентен разговор. Всъщност смятам, че такава размяна на мисли е прекрасно изживяване. Тя допринася с нещо в живота, докато разговорите от другия вид, тъй наречените интелектуални събеседвания, изтощават, превръщат всяка тема в безполезна, напразна, безмислена."

"Ако често слагаш ръката си в гнездото на оси, те ще те ужилят - бе казал Джо. - И магията няма да ги спре. Понякога трябва да помогнеш на магията, момче. Да й дадеш нещо, което да използва...подходящи условия, за да може магията да подейства."

"Когато отпътуваш достатъчно надалеч, казваше Джо, правилата вече не важат."

"Виното говори. Всички го знаят. Огледайте се наоколо. Попитайте оракула на ъгъла на улицата; неканения гост на сватбеното тържество; блажения безумец. То говори. Говори като вентрилок. Има милион гласове. Развързва езика, извежда на бял свят тайни, които никога не сте искали да споделите, тайни, които дори не сте знаели. То крещи, декламира, шепне. Разказва за велики дела, блестящи планове, трагични любовни истории и ужасяващи предателства. Пищи от смях. Тихо се подсммихва под мустак. Плаче пред собственото си отражение. Връща ни към отдавна отминали лета и най-грижливо забравени спомени. Всяка бутилка носи полъха на други времена, други места, всяко едно - от най-простото "Либфраумилх" до високомерното "Вьов Клико" от 1945 година - малко чудо. Всекидневна магия, както го наричаше Джо. Трансформиране на основна материя в свят от мечти. Лаическа алхимия."

"Пясъкът ни омагьосваше. Сега гледахме на него по друг начин - не като златен прах, а като останка от вековете: кости, черупки, микроскопични частици фосилна материя, стъклен прах, разтрошен камък, отломки от отдавна отминали времена. В пясъка имаше хора: любовници, деца, предатели, герои. Имаше керемиди от отдавна рухнали къщи. Имаше воини и рибари, нацистки самолети, строшени глинени съдове и разбити късчета божества. Имаше бунт, имаше и поражение. Имаше всичко и всичко там се беше сляло ведно.

Сега го виждахме: виждахме колко безполезно е било всичко - войната ни с приливите, враждата с усиниерците. Виждахме в какво ще се превърне."

"- Ти не съществуваш, за да оправдаваш очакванията на Дебелия Жан или на когото и да било другиго. Ако той не вижда, че това, което има, струва хиляди пъти повече от някаква фантазия... - той млъкна и сви рамене. - Нямаш какво да доказваш. - добави необичайно рязко - За него е късмет, че те има."