Цитати на animalita

"Дъщери, какво прекрасно изобретение, си мислех, докато решех косата й, какво прекрасно изобретение..."

"Не бях усетил, че се готви нещо и сърцето ми се разпадна изцяло на онзи гаров перон в неделната вечер. Не успявах да се стегна и се удрях във всичко и навсякъде.
Следващите години изобщо не ми оказвах влияние. Имаше дни, в които се хващах да мисля: "Виж ти? ... Странно...май вчера не мислих за нея" ... И вместо да се поздравя за това, се питах как е било възможно, как съм успял да да изживея цял един ден, без да помисля за нея. Най-много ме преследваше името й. И два или три нейни много ясни образа. Винаги едни и същи.
Вярно е. Стъпвах сутрин на земята, закусвах, измивах се, навличах някакви дрехи върху себе си и работех.
От време на време виждах голите тела на някакви момичета. От време на време, но без да изпитвам нежност.
Душевни вълнения: Нула."

"Когато пристигам на Източната гара, винаги тайно се надявам, че някой ще ме чака. Глупаво е. Много добре знам, че майка ми още е на работа по това време, а Марк не е от хората, които ще прекосят предградието, за да ми носят сака. Обаче тази ненормална надежда се появява винаги.
И този път не пропуснах - преди да сляза с ескалатора, за да взема метрото, огледах се за последно - да не би все пак да има някой... И всеки път, вече на ескалатора, сакът ми изглеждаше по-тежък.
Иска ми се някой някъде да ме чака... Това все пак не е толкова сложно."

"Това, което пречи на хората да бъдат заедно, е тяхната глупост, а не различията им."

"А той знаеше, че голям е само проблемът с мотивацията - за това, че живеем не в свят на действия, а в свят на обяснение на действията."

"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея - опит за връщането на изгубеното; голямата любов е сега или никога."

"За мен няма по-мъчително нещо от описанията. Питам се за какво всъщност служат. Защо трябва да се обеснява, че в Ним небето е синьо, че мастиката е изстудена, че щурците пеят или че арените са пълни с окървавени бикове?"

"Седнах на пода и направих равносметка. Хубавото в края на една връзка е, че можеш да започнеш отначало. Можеш да изясниш собственото си положение. Така и не успях да изясня собственото си положение, тъй като посредата заспах."

"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."

"Онази вечер изобретих нов коктейл: "От началото". Една трета водка, тве трети сълзи."

"Да обичаш, значи да действаш" е казал Виктро Юго. Реших, че би било добре да последвам съвета нас стария плейбой."

"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."

"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши."

"Все още се колебаеха между идеала на пълния разкош и аристократичната мечта да не притежават нищо, за да имат всичко."

"Една вечер аз и Жан-Жорж гледахме телевизия. Имаше предаване за алкохолизма. Някакъв писател говореше за пораженията, които алкохолизмът му бил нанесъл: жена му го била напуснала, талантът също.

- Колко бучки лед да ти сложа в скоча? - попита ме Жан-Жорж.

Смятам, че тази случка дава представа с каква умствена нагласа присмехулниците в гащи се канехa да посрещнат своята съдба."

"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."

"През XX(I) век любовта е телефон, който не звъни."

Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".

Намираше се само на два часа път с кораб от равнините на Андалусия, а от Пирамидите го делеше цяла пустиня. Момчето разбра, че положението би могло да бъде представено и по друг начин. Всъщност то се намираше с два часа по-близо до съкровището си. Въпреки че му беше необходима цяла година, за да измине тези два часа.

"Струва ми се, че когато не се боим да търсим любовта, тя се появява и в крайна сметка ние ставаме все по-достойни за любовта на другите. Когато някой ни обича, всички започват да ни обичат."