Цитати на animalita

Един от монасите в манастира в Сцете направил сериозна грешка, и за съда над него, братята повикали най-мъдрия отшелник. Мъдрият отшелник не искал да идва, но братята били толкова настойчиви, че той се съгласил. Все пак, преди да тръгне, той взел едно ведро и направил в него няколко дупки на дъното. След което напълнил ведрото с пясък и поел към манастира. Отецът, настоятел на манастира, обърнал внимание на ведрото и попитал за какво е направено това. „Аз дойдох да съдя друг — казал отшелникът. — Моите грехове бягат след мене, както този пясък във ведрото. Но понеже аз не гледам назад, не мога и да видя собствените си грехове, затова не съм способен да съдя и другите“. Монасите незабавно решили да отменят съда.

Лесно е да си труднодостъпен.
Всичко, което правим е да се държим далеч от хората и при това да отбягваме страданията. По този път ние не рискуваме с любовта, не се разочароваме, не се разбъркват мечтите ни.
Лесно е да си труднодостъпен. Не се безпокоим по повод телефонни позвънявания, които трябва да направим, хора, които ни молят да помогнем, благотворителност, която трябва да бъде увеличена.
Лесно е да си труднодостъпен. Ние просто трябва да си представим, че живеем в кула от слонова кост, и никога да не плачем. Ние трябва да прекараме остатъка от дните си, просто като играем роли.
Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което трябва да направим, е да отхвърляме всичко хубаво, което ни предлага животът.

Докато учителят пътешествал, разпространявайки Божието слово, къщата, в която живеел с учениците си, изгоряла. „Той остави къщата на нас, а ние не се погрижихме за нея както трябва“ — казал един от учениците. И те започнали незабавно да строят отново върху пепелището, но учителят се върнал по-рано, отколкото очаквали, и ги видял какво правят. „И така, вещите търсят нов дом“ — казал той щастливо. Един от учениците, смутен, му съобщил какво се е случило в действителност; казал му, че мястото, където те живеели всички заедно, е изгоряло в огъня. „Аз не разбирам — казал учителят. — Виждам мъже, които имат вяра в живота и започват нова глава. Онези, които са загубили всичко, са в по-добра ситуация, отколкото много други, защото от този момент нататък нещата могат само да се подобряват“.

„Да отидем в планината, където обитава Бог“ — предложил рицарят на своя приятел. — „Аз искам да докажа, че всичко, което Той знае, е да ни задава въпроси, а не прави нищо, за да облекчи бремето ни“. „Добре, а аз ще дойда, за да покажа своята вяра“ — казал другият. Те се изкачили на планината и в тъмнината чули глас: „Като слизате, натоварете вашите коне с камъни от земята“. „Видя ли?! — казал първият рицар. — След такова изкачване той иска още да ни застави да носим тежък товар. Аз няма да се подчиня!“ Вторият направил така както заповядал гласът. Той стигнал до подножието на планината на разсъмване и първите лъчи на слънцето сияели в камъните, които понесъл набожният рицар: те били чисти диаманти. Учителят казал: „Божиите решения са загадъчни; но те са винаги в твоя полза“.

Ученикът отишъл при своя учител: „Аз търсих достатъчно дълго светлината — казал ученикът. — Чувствам, че съм близко да я достигна. Трябва да знам какъв е следващият етап.“ „Ти как се издържаш?“ — попитал учителят. „Аз още не съм научил как да се издържам; моите родители ми помагат. Но това е дреболия“. „Твоята следваща стъпка е да гледаш право в слънцето в продължение на половин минута“ — казал учителят. И ученикът се подчинил. Когато изтекла половин минута, наставникът му го попитал дали може да опише пространството, което го заобикаля. „Аз нищо не виждам. Слънцето порази моето зрение“ — отговорил ученикът. „Човекът, който търси само светлината, бягайки от отговорностите, никога няма да намери сиянието. И този, който гледа право към Слънцето, в края на краищата ще ослепее“ — обяснил му учителят.

Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. „Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. — Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята“. Веднъж обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: „Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам.“ В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.

"Разбирах, и то много добре. По-лесно бе хората да не знаят какъв си и към какво се стремиш - така няма да се опитват да те причислят към категорията" струва си да ми бъде приятел" или "не си струва да го забелязвам"."

"- ... рицарят на бял кон не е реалистична възможност. Въпреки това обаче част от мен копнее за огромна, удивителна любов. Искам да има страст. Искам да бъда пометена от вихър. Искам земетресение или поне ... не знам... ураган... нещо вълнуващо."

"Обичам те, обичам те безумно, с всяка своя клетка. И ще те обичам винаги.

Робърт,
последния каубой"

"Един ден всичко ще се върши от компютри и роботи. Човешките същества ще ги управляват, но за това не се изискват смелост и сила, не се изискват особени качества. Всъщност човекът надживя своята приложимост. (...) Мен, ако питате, мъжките хормони са първо причина за бедите на планетата ни. Едно е да покориш съседното племе, да победиш войник от чужда войска, съвсем друго - да имаш ракети."

"С него се чувствам някак непохватна, макар да не правя нищо особено. Аз съм виновна. Не съм свикнала да общувам с хора, които мислят толкова бързо."

"Анализът накърнява целостта. Някои неща, магическите неща трябва да си останат непокътнати. Взреш ли се в съставките им, те изчезват."

"Винаги ще помня, че любовта е свобода."

" - Хората си подаряват цветя, тъй като в цветята е скрит истинският смисъл на Любовта. Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва."

"Господ беше Господ на смелите. И щеше да го разбере, защото смелите са онези, които вземат решенията си със страх. Които на всяка крачка от пътя са измъчвани от дявола, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат."

"Истинската любов позволява всеки да следва собствения си път със съзнанието, че това не го отдалечава от другия."

"Другата половина бе божествена мисия в живота на всеки човек. Дори и да й се наложеше някой ден да си тръгне, любовта към Другата половина според Традициите бе увенчавана със слава, разбиране и пречистваща носталгия."

"В този свят, мила моя, няма нищо абсолютно грешно - каза баща й, гледайки часовника - Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието."

" Бяха на плажа с баща й и той я помоли да провери дали водата е достатъчно топла. Тя беше на пет години и се почувства доволна, че може да бъде полезна. Отиде до водата и намокри краката си.

"Намокрих си краката, студена е", каза на баща си.

Той я гушна и я отнесе до брега. Без никакво предупреждение я хвърли във водата. Тя се стресна, но след това се зарадва на шегата.

"Как е водата?", попита баща й.

"Приятна е", отвърна тя.

"В такъв случай, когато занапред искаш да разбереш нещо - потопи се в него". "

"И ако дойде някой и им каже, че може да се пътува през времето и да се виждат замъци насред Вселената, че картите таро разказват истории и в Тъмната нощ бродят сранници, те бих се почувствали ограбени, защото при тях не е така - животът им е вечен низ от еднакви дни, еднакви нощи и еднакви празници."