Цитати на animalita

Успя ли да се свържеш с майка ти? - пита брюнетът в "Кенет Коул"

- Не - каза блондинката в "Ралф Лоурен". - По-добре така. Защот да я тревожа за нищо. Ако излезем оттук, ще й се обадя, ако ли не - няма. Пък и какво бих могла да й кажа?

- Сбогом, мамо, обичам те. Целуни близките от мен - казва брюнетът в "Кенет Коул"."

"Страшно съм обиден на създателя на офисния парашут, задето идеята му е хрумнала чак след трагедията. А изобретението не е кой знае колко сложно: не можа ли да се сетиш по-рано, бе, идиот?"

"Животът ми е пълен провал, но никй не го забелязва, защото съм учтив: постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скътана. Аз отказвам да забележа самия себе си."

"Щом обичаш някого, не можеш да разсъждаваш логично върху поведението му."

"Едно от малкото неща, в които бях убедена - което знаех с всичките си вътрешности, с косите си, с всичко, от главата до петите, знаех го дълбоко в празния си гръден кош - бе, че любовта дава сила на другия да те прекуърши."

"... защото жените са лоши и за едната любов с дявола се свързват..."

"Случайните минувачи през нашите кадри никога не преминават случайно. Просто нещо е липсвало на кадъра. И те влизат там, за да го напълнят."

"Настоящата винаги се плаши от бившата, а бившата винаги я съжалява."

" 'Любовмора' е думата на сръбски, която означава ревност. Мори любовта."

"Любовта винаги е нещо, затворено в буркан. Въпрос на избор е дали ще ядеш нещото бавно, малко по малко, да ти изкара по-дълго време, или ще му се нахвърлиш, ще го налапаш на един дъх и ще преядеш. Така или иначе бурканът винаги свършва."

"Тогава Мишо ми каза, че ако човек иска нещо, намира начини. Че трябва спешно да се заема със себе си. Че съм се обезличила. Че съм оставила да му бъда принадлежност на Павел. Че той мен ме има. Но аз себ си нямам."

"- Всички знаят, че капката се слива с океана, но малцина знаят, че океанът се слива с капката."

"- Искам да кажа - намери някой нов човек, когото да обичаш. За да се излекуваш, трябва да мине време, но не забравяй да споделиш сърцето си с някой."

"Ако вярата беше рационална, по дефиниция намяше да е вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително - например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, - нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само...благоразумна застрахователна полица."

"- Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало - такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си."

"В края на краищата ти си онова, което мислиш. Чувствата ти робуват на мислите, а ти робуваш на чувствата си."

"Бях толкова изненадана, като разбрах, че на трийсет години още не искам (деца). Споменът за тази изненада ме предупреждава да не правя сериозни допускания за чувствата си на четирийсет."

"Напоследък в Европа има битка за надмощие. Няколко градове се състезават един с друг кой ще се окаже най-големият европейски метрополис на двайсет и първи век. Дали Лондон? Или Париж? Берлин? Цюрих? Може би Брюксел - центърът на младия съюз? Всеки се стреми да надмине другия културно, архитектурно, политически, финансово. Но трябва да отбележим, че Рим не си прави труда да влезе в надпреварата за статус. Рим не се състезава. Рим само гледа кавгите и боричканията напълно невъзмутим и внушава нещо като: Хей, правете каквото искате, но аз още съм Рим. Възхитена съм от царствената самоувереност на този град, толкова дълбоко уседнал и цялостен, толкова старомоден и монументален, съзнаващ, че е на сигурно място в прегърдката на историята. Бих искала да съм като Рим, когато остарея."

Кетут каза, че може да отговори на върпоса ми с картина. Показа ми рисунка, която направил веднъж, докато медитирал. Беше андрогинна човешка фигура, изправена, със сключени за молитва ръце. Имаше четири крака, но нямаше глава. На мястото на главата бяха избуяли цветя и папрат. В сърцето имаше нарисувано малко усмихнато лице.
- За да намериш равновесието, което търсиш - заговори Кетут чрез преводача си, - трябва да се превърнеш в това. Трябва да държиш краката си толкова здраво стъпили на земята, все едно са четири, а не два. По този начин ще останеш в света. Трябва обаче да спреш да гледаш на него през главата си и да го погледнеш през сърцето си. Така ще познаеш Бог."

" - Коя е т я?

Той отвърна:
- Моята духовна учителка.
Сърцето ми спря за миг, а после с всичка сила се препъна в себе си и падна по лице. После се изправи, изтупа прахта, пое си дълбоко въздих и съобщи: "Искам духовна учителка!" "