Цитати на animalita

"Ако ще падам, то нека да е отвисоко."

"Тръгнахме през безлюдната и тъмна църква към главния олтар, където е бил погребан свети Савен — отшелник, живял в началото на първото хилядолетие. Стените на църквата много пъти са били събаряни и издигани отново.
(...)
И открих това, което трябваше: че Истината е винаги там, където има Вяра.
Истината е винаги там, където има Вяра. Погледнах пак изтърканите камъни на църквата, събаряни толкова пъти и отново поставяни на мястото им. Какво караше човек да бъде толкова упорит, да хвърля толкова труд, за да издига отново този малък храм на едно затънтено място, врязано между планинските върхове?
Вярата."

"Но любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си — винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява."

"Защо постъпваме така с живота си? Защо забелязваме прашинката в окото, а не виждаме планините, полята, маслиновите гори?"

"„Това е смешно — помислих си аз. — Няма нищо по-дълбоко от любовта. В детските приказки принцесите целуват жаби и те се превръщат в принцове. В реалния живот принцесите целуват принцове и те се превръщат в жаби.“"

"Защото в реалния живот истинската любов трябва да е възможна. Дори и да не ни отвърнат веднага с взаимност, любовта може да оцелее само ако живеем с надеждата — колкото и малка да е тя, — че ще завоюваме любимия човек."

"Ако не се преродим, ако не започнем да гледаме на живота с
невинността и ентусиазма на детството, няма никакъв смисъл да живеем."

"Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад — защото все някога поглеждаме назад, — ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си.“
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."

"Нужно е да поемаме рискове — говореше той. — Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи."

" Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното."

"Ала знам, че ще съм полезна и че рискът от едно приключение струва колкото хиляда дни, прекарани в удобство и благоденствие."

"Ако живееш, Бог ще живее с теб. Ако откажеш да поемеш риска. Той ще се върне на далечното Небе и ще бъде само тема за философски размишления."

"— Погледни ме в очите и запомни какво ще ти кажа! Има само две неща, които са забранени: едното от човешкия закон, другото — от Божия. Никога не принуждавай някого да се люби, тъй като това се смята за изнасилване. И никога недей да имаш сексуална връзка с дете, защото това е най-тежкият грях. Свободна си да правиш всичко останало. Винаги съществува някой, който желае съвсем същото, което искаш и ти. " (това се отнася единствено и само за сексуалните желания)

"Всички ние имаме само настоящето и то винаги е много кратко, ако и някои да смятат, че имат минал
о, в което са натрупали разни неща, и бъдеще, в което ще натрупат още повече."

"Недей да мислиш непрекъснато, че притесняваш или смущаваш околните! Ако на хората не им харесва, ще протестират. А ако не им стига куражът да протестират, това си е техен проблем!"

"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда, защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива, защото само изпълняват нарежданията на другите."

Един от свещените символи на християнството е фигурата на пеликана. Причината е проста: при пълна липса на храна, годна за ядене, пеликанът потопява клюна си в собствената си плът, за да нахрани малките си. Учителят казал: „Често пъти ние не сме в състояние да разберем благословенията, които получаваме. Едно след друго ние не възприемаме онова, което прави Той, за да ни държи духовно сити. Има една история за пеликан, който през цялата сурова зима се жертвал, за да осигурява храна на своите деца от плътта си. Когато най-накрая птицата умряла от слабост, едно от пеликанчетата казало на другото: «Най-накрая! Аз се уморих да ям всеки ден едно и също старо нещо».“

„Кой е най-добрият фехтовач?“ — попитал воинът своя учител. „Иди на полето около манастира — отговорил му учителят. — Там има една скала. Аз искам ти да оскърбиш скалата“. „Но за какво ми е да правя това? — попитал ученикът. — Скалата няма да ми отговори“. „Добре, тогава ти я удари с меча си“ — казал учителят. „И това няма да направя — отговорил ученикът. — Моят меч ще се счупи. А ако атакувам скалата с голи ръце, ще нараня пръстите си, без да причиня някаква вреда на скалата. Това няма нищо общо с онова, за което питах. Кой е най-добрият фехтовач?“ „Най-добрият е онзи, който прилича на скалата — казал учителят. — Без да изважда меча от ножницата, той показва, че никой не може да го победи“.

Веднъж през деня, отшелникът посетил отчето-настоятел на манастира в Сцете. „Моят духовен съветник не знае как да ме насочва — казал отшелникът. — Трябва ли да го напусна?“ Отецът настоятел не казал нито дума и отшелникът се върнал в пустинята. След седмица той се върнал, за да посети отново отеца настоятел. „Моят духовен съветник не знае как да ме насочва — казал той. — Аз реших да го напусна“. „Това е мъдро“ — казал отецът настоятел — „Когато човек чувства, че душата му е недоволна, той не може да моли за съвет. Самостоятелното решение е необходимо за твоето по-нататъшно напредване в живота“.

Учителят казал: „Повечето примитивни цивилизации имат обичай да погребват своите мъртви в позата на зародиш. «Той отново ще се роди, в друг живот, и ние сме длъжни да го положим в същата поза, в която той е дошъл на този свят» — казват те. За тези цивилизации смъртта е била само още една стъпка по вселенската стълбица. Постепенно светът е загубил своето тихо приемане на смъртта. Но не е важно какво мислим или какво правим ние, или в какво вярваме: всеки от нас някога ще умре. По-добре е да правим така, както са правили старите индиански племена Якви: да се отнасяме към смъртта като към консултант. Винаги питайте: «Какво се каня да направя, преди да умра?»“