вход, регистрирай се

Цитати на unchita

Общо 570 цитата от 128 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

"Хелън ме повежда към една къща. Нова къща, неотдавна построена. Не ми харесва. Никога не съм харесвала новите къщи. Човек не знае какво е погребано под тях."
из Елизабет е изчезнала от Ема Хийли
от unchita, 19.05.16 в 16:05, Рейтинг: 0
"-Бих искал да нарисувате нещо. Бих искал да нарисувате циферблат. Можете ли?
Той ми дава подложка, на която да си подпирам. Започвам да рисувам, но ръката ми леко трепери и не се справям много добре. Някак линиите отиват в погрешна посока, както когато се опитваш да рисуваш нещо, което гледаш в огледало. Забравям какво е трябвало да нарисувам, но разкривените кръгове ми напомнят за жаба, затова ги превръщам в такава като прибавям големи кръгли очи и жизнерадостна усмивка, а после моливът се изплъзва и допълвам с буйна коса и брада. Оставям рисунката на бюрото му. Докторът може да прави с нея каквото поиска.
Записва нещо в бележника си. Пише ли, пише. Не вдига поглед, не говори. Чудя се дали не бърза да запише всичко, преди да го е забравил."
из Елизабет е изчезнала от Ема Хийли
от unchita, 19.05.16 в 15:39, Рейтинг: 0
"Отивам към рафтовете сама. Тук няма толкова много книги, както едно време. Отделено е много пространство за компютрите. Изглеждат много лъскави и съблазнителни, но съм опитвала няколко пъти и не вярвам вече да се науча. Над този раздел с рафтове пише "Криминални" и много от книгите имат кости или кръв по кориците. Повечето обложки са черни с неонови заглавия. Има нещо противно в тях, нещо плашещо. Подозирам, че не бих искала да вниквам в съдържанието им, но все пак вземам една и прочитам анотацията на гърба. Разказва се за жена, която бяга от сериен убиец. Връщам я обратно. До нея има четири книги с кремави корици, мистерии, в които действието се развива в Русия. Едва ли ще ми бъдат по вкуса. И без друго животът ми е пълен с мистерии."
из Елизабет е изчезнала от Ема Хийли
от unchita, 19.05.16 в 15:34, Рейтинг: 0
"Тук, в селото, всичко се случва на юг, на север е само Дунавът, като край на света."
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от unchita, 15.04.16 в 16:06, Рейтинг: 0
"Всички цветове са изтекли някъде, даже и червеното на покривите. Само пръстта е запазила черния си цвят. Не се виждат облаци, небето навсякъде е еднакво сиво. И много гъсто. Едва се държи отгоре."
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от unchita, 15.04.16 в 15:55, Рейтинг: 0
"Събрали кураж, тръгват леко приведени към водата, нагазват я, пристъпват предпазливо към дълбокото, с напредването реката ги забелязва, изкачва се бавно към коленете им, поспира се, увива се глезено около тях, прави малки въртопчета, иска, но не може да остане и продължава надолу, съсредоточена отново върху неотложните си работи. Когато водата стигне над кръста, около женските тела се издуват белите пухкави облаци на ризите, течението се мъчи да ги отнесе, да ги остави голи и искрени, но те се топват бързо до врата и се връщат до брега да се насапунисат"
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от unchita, 15.04.16 в 15:52, Рейтинг: 0
"До залез имаше още половин небе"
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от unchita, 15.04.16 в 15:33, Рейтинг: 0
"Обърнат към целия излишен свят и към разранената му тишина, бай Рафаил стоеше на края на земята, свиреше и се топеше бавно в желатинения въздух. Музиката му се състоеше от диези и бемоли, разкъсани от диви паузи, нямаше никаква логика, последователно се втурваха започнати музикални срички, но той ги изоставяше, захвърляше започната дума, лъкът чертаеше стържещи удивителни и въпросителни знаци, старецът се опитваше да постави някакъв свръхважен въпрос, или да даде някакъв окончателен, последен отговор, който всеки път се изплъзваше, мъчеше се да го види, стискаше клепачи да го задържи, търсеше го с конвулсиите на устните си, надигаше се леко на пръсти, дано го стигне. Бай Рафаил не разказваше, никого не обвиняваше и на никого не се сърдеше, само питаше някого нещо сред хилядите кайсиеви костилки.
из Спомени за вода. DM от Иван Станков
от unchita, 15.04.16 в 15:33, Рейтинг: 0
"Както всеки истински магьосник знае, след като назовеш нещо, ти започваш да го побеждаваш."
"Когато хората обсъждат тайната на бестселъра, очевидният отговор е "Кажи го простичко, тъпако!". Пиши за онова, което знаеш, и не се напъвай - това е повелята. Когато отворите книга, от нея трябва да звучи гласът на автора - всички големи автори притежават способността да те завладеят със собствения си глас."
"Първата редакция обикновено е по-добра от петдесет и шестата, защото смисълът не се замъглява от прекалено изобилстващите метафори или сравнения."
"Тук се таи едно много интересно различие между научната фантастика и фентъзито: тема на научната фантастика е напредъкът на една раса; тема на фентъзито може да бъде напредъкът във въображението на едно дете, да се научиш да долавяш и да мислиш извън привичните рамки."
"Феновете рядко се появяват още в началото на писателската кариера и често книгата, която ги запознава с някой писател, им става любима. За Пратчет това могат да бъдат толкова различни книги."
"Уличната лампа е по-интересна от магията/.../в процеса, довел до изработката на крушката - превръщането на маймуната в човек, поставянето на волфрама в стъклена колба, - или във веригата от събития, която я е създала, "има повече необуздана магия, отколкото в схващането за магията"
"Пратчет говори за вездесъщието на Бога и възможността на човека действително да го открие. После обяснява, че ако наистина се намери "управител на Вселената", то това ще предизвика хаос на Земята, защото: "Той щял да престане да бъде успокоителна Вяра и щял да се превърне във факт." Пратчет отива и по-далече и обяснява, че човечеството "не може да живее, след като знае, че съществува подобно величие", и тук той изказва нещо много основателно. Жаждата на човечеството за знания и за власт би го унищожила, защото страстта и паниката, възникнали от откриването на Бог, биха предизвикали конфликт между всички варианти на религията, проповядвани по цялата планета."
"Преди да станеш писател, трябва да си читател, и при това да четеш всичко."
"Екстазът от съзерцаването на тези гиганти нараства и от факта, че те не ме забелязват. Те отговарят с моята любов с безразличното благоразположение на шедьоврите. Прекрасно е като четенето на велика книга - мога да си плача от възторг, на текста не му пука. Толкова обичам самотата на възхищението! Прекрасно е да няма нужда да даваш обяснения на никого, когато си лице в лице с безкрая."
из Щастливата носталгия от Амели Нотомб
от unchita, 09.03.16 в 16:21, Рейтинг: 0
"Много е странно, защото всъщност никога през живота си не съм закъснявала. Проблемът ми не е закъснението, а вероятността да закъснея. Когато усетя, че мога да закъснея с половин минута, се чувствам толкова зле, че предпочитам да умра. Не знам откъде ми идва убеждението, че закъснението е непростим грях. Когато други закъсняват, се дразня, но не смятам, че заслужават военен трибунал. Само моето закъснение се наказва със смърт."
из Щастливата носталгия от Амели Нотомб
от unchita, 09.03.16 в 16:19, Рейтинг: 0
"Как се познава, че един възрастен човек е започнал да губи паметта си? Появява се някаква нерешителност. Но не той е изгубен, а ние сме изгубени за него. Той притежава една капитална мъдрост - владее изкуството да не схваща това, което отхвърля. Всеки би искал да има такава способност."
из Щастливата носталгия от Амели Нотомб
от unchita, 09.03.16 в 16:15, Рейтинг: 0
"Започна ли да треперя, значи, че са ми засегнати нервите, нищо не мога да направя, просто си треперя, но не като листо, а като машина пред експлозия."
из Щастливата носталгия от Амели Нотомб
от unchita, 09.03.16 в 16:10, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна