Цитати на lz1adf

Какво би направил, ако не се страхуваше?

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.

Vanitas vanitatum!

Светът е огледало и представя пред всеки отражението на собственото му лице. Намръщете му се и той ще ви отвърне с кисел поглед; засмейте му се и той ще ви бъде весел и сърдечен приятел.

"Вечна любов няма". Колко тъп предразсъдък!

от разказа "любоff/on", Ники Кънчев

Наблюденията ми върху човешката природа винаги са ми показвали, че когато някой има основание да вярва в себе си, не парадира с това пред другите, за да вярват и те в него.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока - добре насочен, става дар порока.

О, какво долно, какво подло нещо е човекът!

Животът в толкова несигурен, че човек трябва да се вкопчи в щастието, щом то мине покрай него.

Мислех, че е достатъчно философ, за да разбере, че в политиката убийство няма. В политиката, драги ми, вие знаете както мене, няма хора, а идеи. Няма чувства, а интереси.

О, лошо нещо е нервна жена, Алексей..

Всичко, което е полезно за човечеството, е и благородно!

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.

The mark of the immature man is that he wants to die nobly for a cause, while the mark of the mature man is that he wants to live humbly for one.

And this I believe: that the free, exploring mind of the individual human is the most valuable thing in the world. And this I would fight for: the freedom of the mind to take any direction it wishes, undirected. And this I must fight against: any idea, religion or government which limits or destroys the individual. This is what I am and what I am about...

Education is the key to the future.

Безбройни като морския пясък са човешките страсти и не си приличат една на друга и всички те, низки и прекрасни, изпървом са покорни на човека, а после вече стават страшни негови властелини.

Лозето не ще молитва, ами иска мотика

Гледа я - и колко свидна и близка ми ставаше! Струваше ми се, че отдавна я познавам и в същото време - че нищо не съм знаел и не съм живял, преди да я срещна...

Те искаха да говорят, но не можеха. Сълзи пълнеха очите им. И двамата бяха бледи и слаби; но на тези бледи и болни лица вече сияеше зората на обновеното бъдеще на пълното въздресение за нов живот. Тях ги бе възкресила любовта, сърцето на единия криеше неизчерпаеми източници на живот за сърцето на другия.