Цитати на Блум

Един здрав нощен сън, един здрав десетминутен рев, един двоен шоколадов сладолед, или трите заедно са идеално лекарство, Дъг.

А смисълът на живота от гледна точка на икономическата метафизика е трансформацията на оралната identity в анална.

— Като какъв?
— Като криейтър.
— Сиреч творец ли? — попита Татарски. — Ако го преведем де.
Ханин се усмихна мило и каза:
— Ебал съм ги творците, хич не са ми изтрябвали. Криейтър, Вава, криейтър.

Колко жалко, че всяко решение би било окончателно.

Тя не посегна да ме притисне в обятията си, или да обсипе намастиленото ми лице в целувки. Не бих казал, че бе склонна към изблик на чувства. Когато Феликс замина на война, тя му стисна окуражително ръка, а после, чак след като влакът се отдалечи на километър, му изпрати въздушна целувка.
Опазил ме господ, не искам да представя тази жена с която живях толкова години, като някакво чудовище. След смъртта на татко, ние заживяхме с нея сами двамата, като че бяхме мъж и жена, доволни че се имаме един друг, и толкоз. Не че беше зла. Просто беше безполезна.

Сега бе на четиринайсет, но изглеждаше две-три години по-голям — не защото се бе източил шест фута на ръст, а заради непринуденото си държане, заради израза на дружелюбно безразличие в обикновените, но правилни черти на лицето и заради пълната липса на недодяланост или напрежение, които изобщо не изключваха скромността и сдържаността, а пък придаваха някаква лъчезарност на свенливостта му и учтива независимост на спокойните му обноски. Кафява бенка почти колкото грош под лявото око подчертаваше бледнината на бузите му. Не мисля, че обичаше когото и да било.

Зарязал всякакво приличие и предпазливост, току я тъпчеше с всичко, каквото му попаднеше: с носната си кърпа, с кухненските пешкири, с куп слипове и ризи, контрабандно смъкнати долу от неговата стая, само заради удоволствието да наблюдава през илюминатора й това, което приличаше на безкрайно премятащи се делфини, болни от метил. Една неделя, щом се убеди, че е сам, не можа да се стърпи и от чисто научно любопитство остави мощната машина да си поиграе с чифт негови платненки с гумена подметка, изцапани с кал и хлорофил; платненките затропаха с нестройно туптене като армия, прекосяваща мост, и се завърнаха без подметки, а Джоана се появи на вратата на будоарчето си зад бюфетната и печално промълви: „Пак ли, Тимофей?“

Пушкин обичал да се замерва с камъни. Щом видел камъни, тутакси започвал да се замерва с тях. Понякога така се развилнявал, че стоял почервенял като рак, ръкомахал и се замерял с камъни, направо да ти настръхнат косите!

От прекомерно любопитство една бабичка се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби.
От прозореца се надвеси друга бабичка и взе да зяпа претрепалата се, но от прекомерно любопитство също се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби.
После от прозореца се изтърси трета бабичка, след това четвърта, после пета.
Когато се изтърси шестата бабичка, на мен ми омръзна да ги гледам, и тръгнах към Малцевския пазар, където, казват, подарили на един слепец плетен шал.

Онези, които обичат котки, знаят, че когато я повикаш, тя не винаги си прави труда да ти отговори с мяукане. Често пъти само маълчаливо размахва опашка. Опитай се да я извикаш, когато си лежи с подвити лапи на припек на верандата и сладко дреме. Ще измяука с голяма неохота или ще се престори на заспала.

Най-сетне реших да се кача на следващия трамвай и за да не изтрезнея по пътя, се запасих с още една бутилка уиски. Купих и бучки лед, които загърнах в носната си кърпа, за да имам с какво да охладя главата си, ако отново изпадна в истеричен ужас.

Един Господ знае каква беше целта на всичко това. Безполезно е да ме питате какво представлява Корпусът за отбрана на западното крайбрежие или какво е било предназначението му. Още тогава никой не си даваше дори вид, че знае. Във всеки случай той не съществуваше. Беше просто идея, мимолетно хрумване в нечие съзнание - предполагам в отговор на неясните слухове за германско нападение през Ирландия - а складовете за провизии, които уж съществували по цялото крайбрежие, също бяха въображаеми. .. Единадесетте ми консерви говеждо бяха останали от някакви офицери, били тук преди мен на някаква също толкова мистериозна мисия.

Погледнат от разстояние и без възможност за мащабно сравнение, Рама напомняше комично на домакински бойлер.

Вървели по пътеката един след друг, сега макар и на открито те продължаваха пак така. И двамата бяха с дънки и дънкови якета с месингови копчета. И двамата носеха черни безформени шапки, и двамата бяха замрачили навито по войнишки одеала. Първият беше дребничък, жилав, с мургаво лице, неспокойни очи и остри изразителни черти. Всичко в него бе ясно определено: малки силни ръце с тънки китки, остър костелив нос. Подире му вървеше неговата противоположност - грамаден мъж с неопределено лице, големи светли очи и широки отпуснати рамене; той стъпваше тежко - тътреше нозе като мечка, без да движи ръцете си, които висяха отпуснати.

Той подреди арсенала си на масата в дневната - ножа и сатъра, шиша за лед, чука и въжето. До тях сложи джобно фенерче. После седна до камъка и го погали.
– Виждаш ли докъде се докарахме? – обърна се той към него. – С чук и нож трябва да изляза на двубой дявол знае с кого. И знаеш ли кой ме подкокоросва? Някакъв черен котарак от квартала. Загубена работа!

– ..Днес ли заминаваме?
– Не, може и утре. Днес Наката трябва още малко да поговори с камъка.
– Добра идея. Разговорите са хубаво и важно нещо и винаги са за предпочитане пред мълчанието. Все едно дали приказваш с хора или с предмети. Аз, когато карам камиона обичам да си говоря с двигателя. Ако се заслушаш, ще чуеш какво ли не.
– Наката не умее да говори с господин двигателя, но също смята че е хубаво да се водят разговори.
– А как върви общуването с камъка? Получава ли се?
– Да, като че започваме да се разбираме.
– Това е добре. Питам се.. дали камъкът не ни се сърди, задето го домъкнахме тук?
– Не, ни най малко. Доколкото разбирам, на него му е все едно къде се намира.

— И в синагогата станало сбиване — добави Кевал. — Ционистите ударили голям пердах на ония, дето вярват във Ваал. Имало даже трима убити, представете си. И знаете ли, че комунистите се разпаднали? Виж ти, съвсем щях да забравя, голяма шашарма. Отсега нататък, значи, ще има комунисти мистици, нещо като левица; освен това християни, мариани, сиантифисти, ресюррекционери, текстилци йоанити, железничари йоанити, миньори йоанити и още около седем партии. Сега не могат да разделят болничните каси и работническите домове. Знаете ли, днес отиваха на ул. „Хибернска“. Следобяд правили проверка на числения състав на гарнизона; засега казармата във Вършовице изпратила ултиматум на казармата в Чернин да признаят там Вършовицката догма за трите степени на Изкуплението. Ако не проявели склонност да приемат това, канели ги на сражение в Сандоерк. Ето защо канонерите от Дейвице тръгнали да обезоръжават гарнизона в Чернинските казарми. В казармата във Вършовице били вдигнати барикади, войниците извадили картечниците и ги настанили по прозорците и обявили война. Обсаждат ги седми драгунски, гарнизонът от Храдчани и четири леки батареи. След изтичането на шест часа, щели да стрелят, казват..

— Ами „Спарта“, братко — дърдореше Кевал с тихо въодушевление, — „Спарта“ обявила за единствен бог старогръцкия Зевс, докато „Славия“ се придържала към Свентовит. В неделя на Летна ще има мач между двете божества, двата отбора освен с футболни обувки ще се въоръжат и с ръчни гранати, „Славия“ имала освен това и картечници, а „Спарта“ — едно сто и двайсет милиметрово оръдие. Огромна навалица за билети, запалянковците-привърженици на двата клуба се въоръжават. Голяма патардия ще бъде, Рейзек! Аз мисля, че ще спечели Зевс.

— Да, а в университета — продължаваше да говори тихо Кевал — днес се счепкали природонаучният и историческият факултет. Природонаучният отхвърля Богоявлението и е настроен един вид пантеистично — професорите са начело и сам деканът Радъл носи знамето. Историците обсадили университетската библиотека в Клементинума и се отбранявали отчаяно, главно с книги. Декана Радъл го цапардосали по главата с подвързания Веленовски и го оставили на място. Сътресение на мозъка, изглежда. Ректорът Арне Новак бил ранен тежко с един том от поредицата „Изобретения и прогрес“. На края историците обсипали и затрупали атакуващите със събраните съчинения на Ян Върба. Сега там работят сапьорите, досега са изровили седем трупа, между които трима доценти. Струва ми се, че затрупаните не са повече от тридесет.

Неприятни неща, които трябва да понасяш мълчаливо:
Любимият ти е пиян и постоянно повтаря едно и също нещо.