Цитати на eliwolf

От телекрана продължаваше да се лее баснословната статистика. В сравнение с миналата година имаше повече храна, повече дрехи, повече къщи, повече мебели, повече тенджери, повече гориво, повече кораби, повече вертолети, повече книги, повече бебета — повече от всичко, освен болести, престъпления и безумие.

На дъното на всеки сън, ако се вгледаш дълбоко, лежи смъртта на сънувача. Затова, щом се събудим, забравяме онова, най-дълбокото, което сме видели насън. Защото миналото и бъдещето на човека живеят само в тайните. Във всичко друго са мъртви.

И когато той отново легна до нея, беше хубаво с него веднъж, после втори и трети път.
"Той наистина има три имена" - помисли си тя, преди да заспи. И не съжаляваше, че ще умре три дни по-рано, защото на жената е съдено да живее толкова по-кратко, колкото по-често изпитва радост...

"Една прозявка, половин сън!" – помисли си той.
Щом се прозееш, завесата, която разделя сън от яве, лекичко се отмества. И през този процеп можеш, ако си насочил вниманието си в нужната посока, да съзреш нещо от успоредната действителност, в която плуват сънищата ни и денем, докато сме будни.

Впрочем сегашните и усмивки бяха породени от спомена за изминалите вечери, които продължаваха в съзнанието и под формата на лека сладостна умора, загнездила се между бедрата и.

Всъщност бях поразен от неочакваната, но твърда решителност на непознатия да ме ликвидира. Усещането за това беше още живо в мен, макар че идваше от сънищата, и в тази нощ имах чувството, че приличам на сито, от което цялото съществуване изтича безвъзвратно, а се задържа само несмилаемата част от живота: страхът, болката, кошмарите и смъртта.

Жал ми е за тях и виждам мъката им. Всъщност виждам мъката им по-добре от всичко останало, защото тя е едно втвърдяване, едно силно сгъстяване между гърлото и стомаха. Някои носят по цели камъни в себе си. Не при мен, разбира се, а горе, на повърхността. Още преди да са слезли в моето царство, те вече ме носят в гърдите си. Много пъти тук долу дори им олеква, но няма как да им кажа това.
Аз съм Хадес и наистина съществувам. Навсякъде.

Ние с баща му го объркахме. Научихме го да цени това, което ние не разбирахме, и да защитава това, за което никога не сме си мръдвали пръста. И докато сами лъгахме себе си, той ни повярва.

(Just do it. Nike)

DO IT YOURSELF, MOTHERFUCKER.
REEBOK

— Прощавайте — попита той, — какво е това там? Летяща чиния? И каква е тази заврънкулка на нея?
— Това е фризби за висше усъвършенстване — каза девойката. — А това, което наричате заврънкулка, е синя буква „ом“.
— Защо? — попита Татарски. В съзнанието му се прокрадна мрачният спомен, свързан с мухоморките и с Гиреев. — По какво се различава от обикновените фризбита.
Девойката леко сви устни.
— Когато хвърляте фризбито със синята буква „ом“, вие не просто хвърляте една пластмасова играчка, а си създавате заслуги. Десет минути хвърляне на фризби със синя „ом“ по създадените заслуги са еквивалентни на три часа медитация шаматха или на един час медитация випашяна.
— Ааа — неуверено проточи Татарски. — А заслугите за пред кого са?
— Как така за пред кого!… — каза девойката и вдигна вежди. — Вие ще купувате ли, или просто ви се говори?

Сега клиентът иска да покаже на босовете, които внимателно наблюдават какво става на екрана и в живота, че може ей така да хване един милион долара и да ги хвърли на боклука. И затова колкото по-лоша е рекламата, толкова по-добре за него.

Известно ви е, че времето е слаба настойка на смъртта, която ни се дава бавно като невинна отрова. В началото тя ни оживява и дори ни кара да мислим, че сме едва ли не безсмъртни - ала когато капка по капка, ден след се засилва, тя се превръща в киселина, която мъти кръвта ни и я разяжда.

Денем Лисабон излъчва нещо наивно театрално, което омагьосва и пленява, ала нощем той е град-приказка, който с всичките си светлини слиза на талази към морето, като празнично накичена жена, която се навежда към тъмнокожия си любим.

Към това се прибавя, че паметта ни фалшифицира, за да ни накара да живеем. Тя се опитва да смекчи непоносимото посредством патината на забравата.

Пазех се да попитам какво е било другото. В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва.

Единствената грижа на истинския артист е да се стреми към някакво съвършенство, и то според собствените си критерии, не според чужди.

Веднъж Уолт каза на Уейкър, че всеки член на нашето семейство трябва да е натрупал дяволски много лоши карми в предишните си прераждания. Имаше си теория, Уолт де, че релизгиозният живот и цялото страдание, дето върви с него, е просто наказание, което бог налага на хората, които имат дързостта да го обвиняват, че е създал един грозен свят.

- Каква е ползата да знаете толкова много и да ви сече акълът, щом не ставате по-щастливи от това.

Все пак, както Сиймор бе започнал да вярва (а аз се съгласявах с него, доколкото можех да видя смисъла), много, много по-важно беше, че образованието ще "ухае сладко под всяко друго име", ако въобще не започва със стремеж към знание, а със стремеж към незнание, както е според зен-будизма.

Доспи ли се някому истински, Есме, винаги има надежда той отново да стане човек с непо... непокътнати способности.