Цитати на Серафина Пеккала

Колкото до самия мен, още преди да проговоря, в онази толкова ранна възраст, в която съм издавал звуци, означаващи че съм гладен или че ми се спи, още тогава съм знаел, че съм бил скитник между звездите. Да, аз чийто устни никога не бяха промълвявали думата „цар“ съм помнил, че някога съм бил царски син. Нещо повече — помнил съм, че някога съм бил роб и син на роб и съм носил желязна халка на врата си.

— Жената крие в себе си космическа стихийна сила, непобедима сила на разрушение, както и природата! На нея едничката лежи цялата природа. Като утроба на живота, тя, благодарение на това вече, е и утроба на смъртта… защото животът непрекъснато се възражда от смъртта. И да се унищожи смъртта — това значи да убиеш живота в неговия едничък източник на разплод…
— Но туй какво доказва? — попита медикът, свивайки рамене.
Онзи отговори просто:
— Това нищо не доказва. Нима скръбта или радостта имат нужда от доказателства? Те се чувстват.

Тя е прекрасна и ако от живота разбира толкова малко, колкото от актьорска игра, ще бъде много интересен обект за изследване. Интересни са само два вида хора: ония, които знаят всичко, и ония, които съвсем нищо не знаят.

Щеше ли някога да узнае той — ако в тоя час и тя лежеше като него с отворени очи — всичко, което изпълва нейната малка глава? Той смукна надълго цигарата. А би ли могъл той да й каже това, което става сега с него? Не, не, разбира се! Но дори и да би го казал, ще го разбере ли тя? Цигарата отново блещукна в мрака. Отношенията между хората са толкова неуловими, тъй заплетени — като мрежа от по-тънки и по-дебели нишки, които свързват на пръв поглед човеците. Ала това е само видимост, мрежата е само на повърхността, не влиза навътре, дето живее нещо затворено, неизвестно за самия човек и съвсем чуждо за другия.

"Една нощ"
Константин Константинов

О’Хеър имаше малко тефтерче, на края на което бяха дадени сведения за пощенските тарифи, разстоянията по въздуха, височините на прочути планини и други важни факти за света. Той търсеше сведения за населението на Дрезден, които не се намираха в тефтерчето, когато се натъкна на нещо, което ми даде да прочета: Средно всеки ден на Земята се раждат 324 000 бебета. Същият този ден средно 10 000 други умират от глад или недояждане. Така е то. В допълнение 123 000 души умират по други причини. Така е то. Това означава общо увеличение на населението на Земята със 191 000 души на ден. Според предвижданията на статистическото бюро за прираста на населението, общият брой на хората ще се удвои преди 2000-а година и ще стане 7 000 000 000.

— Предполагам, че ще им липсва достойнство — казах аз.
— И аз така предполагам — каза О’Хеър.

...Така е то.

— Трябва да внимавате — изрече той. — Да внимавате с порязванията. В тази страна те са много по-опасни, отколкото си мислите.

Вещиците винаги са жени.
Не искам да говоря лошо за жените. Повечето са прекрасни. Но е факт, че всички вещици са жени. Не съществува такова нещо като вещица мъж.
От друга страна, таласъмите са винаги от мъжки пол. Както и върколаците. Тези твари също са опасни. Но нито една от тях не е и наполовина толкова опасна, колкото истинската вещица.
А от всички опасни твари за децата, истинската вещица е най-страховитото същество на земята. Тя е двойно по-опасна, тъй като на външен вид изглежда съвсем безобидна. Дори след като научите всички тайни (ще ви ги кажа след малко), пак няма как да сте напълно сигурни дали виждате вещица, или просто мила жена.
Ако тигърът можеше да се преобрази на голямо куче, размахващо дружелюбно опашка, вероятно щяхте да се приближите до него и да го потупате по главата. И тогава с вас щеше да е свършено. Същото е и с вещиците. На пръв поглед те изглеждат като мили жени.

Не можах да стана нищо: нито добър, нито лош, нито негодник, нито честен човек, нито герой, нито мекотело. А сега пилея дните си в ъгъла и се терзая с горчивото и съвършено безполезно усещане, че един интелигентен човек всъщност не може да стане нещо, че "нещо" излиза само от глупаците.

Може би този свят е адът на някоя друга планета.

Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.

Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е...

— Названията, които ние ще дадем на каналите, на върховете и градовете, ще им допаднат като звънец на свиня. Ние можем да се свързваме с Марс, колкото си щем, ала никога няма да установим истинска връзка. В края на краищата това ще ни ядоса и знаете ли какво ще направим тогава с Марс? Ще го разпердушиним, ще му съдерем кожата и ще го преустроим според нашия вкус.
— Ние няма да разрушим Марс — рече капитанът. — Той е много голям и прекрасен.
— Сигурен ли сте? Ние, земните хора, имаме тая дарба да разрушаваме огромното и прекрасното. И ако не открихме щанд за кренвирши в храма на Карнак в Египет, то беше само защото мястото се намира настрана от главния път и няма голяма търговска стойност.

— Хич… Майк, ти искаш да поговорим за същността на хумора. Има два вида шеги. Едните винаги си остават смешни. Другите са смешни веднъж. Втория път са тъпи. Тази е от тях. Използваш я веднъж — остроумен си. Използваш я два пъти — и вече си наполовина остроумен.

— Вие винаги сте се съмнявали и в същото време сте продължавали да играете при тези несериозни условия?
— Тъкмо в това е и цялото удоволствие. Защото играта продължава и като станем от масата. Ако го няма привкусът на несериозност, играта става безинтересна.