Цитати на Серафина Пеккала

Пощенска картичка. Хубав почерк изпълва белия правоъгълник.
„През половината от дните не мога без теб. В останалото време ми е все едно дали ще те видя пак. Това не е въпрос на морал, а на издръжливост.“
Без дата и име.

— Джак Крофорд те харесва, нали?
— Не знам.
— Сигурно не казваш истината. А искаш ли да те харесва? Кажи ми, осъзнаваш ли желанието, да му се харесаш?
— Всеки иска да бъде харесван, доктор Лектър.
— Не, не всеки. Мислиш ли, че Джак Крофорд те желае сексуално? Убеден съм, че в момента е доста нещастен. Смяташ ли, че крои планове… съчинява сценарии, нагласява нещата така, че… да те наебе?
— Това не е сред нещата, които ме занимават, доктор Лектър, пък и думите подхождат повече на Мигс.
— Вече нищо не му подхожда.
— Вие ли му подсказахте да си глътне езика?
— Винаги се изразяваш граматически правилно, но провинциалният ти акцент оплесква всичко. Крофорд недвусмислено те харесва и те смята за кадърна. Не вярвам, Кларис, че това странно стечение на обстоятелства се е изплъзнало от вниманието ти — ти получи както помощта на Крофорд, така и моята. Твърдиш, че не знаеш защо Крофорд ти помага. А знаеш ли защо аз го правя?
— Не, кажете ми.
— Мислиш ли, че е, защото обичам да те гледам и да си представям как те изяждам и каква си на вкус?
— Така ли е?
— Не.

Вечерта е най-хубавата част от деня.

През лятото беше горещо, през зимата студено, а понякога преваляваше. Често дните бяха слънчеви, а нощем изгряваше Луната. Слънцето и Луната гледаха към неголяма планета. На нея живееха някакви същества. В миналото ги наричаха човеци.

Най-мрачната картина е винаги правилната. Когато четеш историята на света, ти четеш сага за кръвопролития, алчност и безумие, чиято значимост е невъзможно да бъде пренебрегната.
И все пак ние си представяме, че бъдещето ще бъде по някакъв начин различно.

Чети заради историите, които се разказват в книгите, Боби. Не бъди като снобите. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище.
— Има ли много такива книги? — попита Боби.
— Те са много повече, отколкото предполагат снобите и играчите на сигурно. Много повече.

Аз съм Степния вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.

— Нищо не е такова, каквото изглежда. Трябва да се научите да подлагате на съмнение всичко. Да чакате, преди да действате, да оглеждате, преди да стъпвате, и да обръщате внимание на всичко. Аз усвоих тези уроци от алхимията, но вие ще откриете, че те са безценни в този нов свят, в който несъзнателно пристъпихте.

Има толкова много различни видове глупост и интелигентността е един от най-ужасните.

...има сенки, защото има хълмове.

Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите. От зората на времето до наши дни около сто милиарда човешки същества са тъпкали планетата Земя.
Тази цифра е интересна, защото по едно странно съвпадение нашата Галактика — Млечният път, се състои от приблизително сто милиарда звезди. Така че за всеки човек, който е живял на този свят, блести по една звезда.
И всяка от тези звезди представлява едно Слънце, често много по-блестящо и по-красиво от малката, най-близка до нас звезда, която ние наричаме Слънце. Много — а може би и повечето — от тези далечни слънца притежават планети, които се въртят около тях. Така всеки член на човешкия вид, като се започне от първия човек-маймуна, може да получи свой собствен свят, бил той рай или ад.

— Какъв чудесен ден! — каза Анн с дълбока въздишка. — Не стига ли само да си жив в такъв ден? Съжалявам тези, които още не са се родили, че ще го пропуснат. Разбира се, и те може да имат хубави дни, но никога няма да имат този.

— Впрочем как разбра, че се каня да правя предложение? — попитах аз с искрено учудване.
— Нима жените не разбират това винаги? Мислиш ли, че има жена по света, която някога да е била заварвана неподготвена?

Моите пациенти ме водеха толкова близо до реалността на човешкия живот, че не можеше да не науча съществени неща от тях. Сблъсъкът с различни типове хора и с различно психологично ниво за мен беше несравнимо по-важен, отколкото откъслечните разговори със знаменитости. Най-хубавите и най-смислените разговори в моя живот бяха анонимни.

Две съвсем жалки букетчета върху тоя жалък гроб.
Останалото ще го довършат времето и дъждът. Земята ще се слегне и отгоре ще поникне трева, и надписът ще се изтрие, сякаш нищо не е имало и нищо не е било.
И си помислям, че всичко би могло да стане другояче.
И си казвам, че нещо е трябвало да се направи, макар да не знам какво.
Ние винаги се сещаме, че нещо е трябвало да се направи тогава, когато вече нищо не може да се направи.
И се отплащаме с няколко повехнали цветя.
Или с един реквием.

- Няма ли да вземем колата?
- Не, няма да я вземем, освен ако не държиш да прекараме още първата нощ в затвора. Да откраднеш чужда жена не е кой знае какво, но да откраднеш кола си е престъпление.

Целунах я. Очите й блестяха като две сини звезди. Имах усещането, че съм в църква.

Но без любов не става, разбираш ли? Поне при жените е така.

- Обичаш ли ме?
- Да.
- Обичаш ли ме толкова силно, че нищо друго да няма значение?
- Да.
- Тогава има само един начин.
- Нали каза, че не си дяволска котка?
- Не съм, просто искам да съм нещо, това е.

- Утре вечер ще се целуваме, ако се върна.
Говоря за истински целувки, Франк, не пиянски. Целувки, пълни с мечти. Целувки, родени от живота, а не от смъртта.