Цитати на МаШе

Тишина, която изглежда бездънна, и време, сякаш е безкрайно.

Мълчанията са дълги, хладни и абсолютни, а когато ги прекъснат, това е някак рязко и неестествено.

В огнището - повече пепел, отколкото огън.

Не се боя от хората, а от нечовешкото у тях.

Трябва да се види много, за да се съгледа всичко.

Всички човешки движения са породени от необходимостта за нападение и отбрана. Нападението или отбраната, макар и в повечето случаи забравени, са основните истински и единствени причини и двигатели.

Повече благодарен, отколкото добър, по-скоро сърдечен, отколкото фин.

Накрая всичко, в което този наш живот намира израз - мисли, усилия, погледи, усмивки, думи, въздишки - всичко се стреми към отсрещния бряг, към който се насочва като цел и на който получава истинския си смисъл. И всичко това има какво да преодолее и да премине нещо: недоволство, смърт или безсмислие. Защото всичко е преход, мост, чиито краища се губят в безконечното, и спрямо него всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, на отвъдната страна.

И така, навсякъде по света, накъдето моята мисъл се запъти или спре, тя среща верни и безмълвни мостове като израз наувяхващото и вечно неудовлетворено човешко желание да свърже, да помири и спои всичко, което изникне пред нашия дух, очи и нозе, за да няма разделения, конфликти и раздели.

И най-сетне, изведнъж, кристалночист и светъл, пред очите ми изплува хоризонтът и аз занемявам пред красотата му. И така е най-добре. Не продумваш нищо, дори у себе си. Всеки възторг трябва да остане за по-малките, за по-малко невероятните красоти.

Защото разочарованието и болката отвеждат мисълта в миналото.

Борбата продължи през цялата зима и пролет. ( Беше някаква зла и прохладна пролет, та не даваше на лятото да грейне.) А с настъпването на май Юсуф излезе от изгнанието като победител. И животът продължи, лъскав, спокоен, монотонен. Но след онези зимни месеци, когато промеждутъкът между живота и смъртта, между славата и падението не бе дори колкото острието на ножа, у победителя везир остана нещо смирено и умислено. Онова неизразимо нещо, което изкусните и напатили се хора пазят у себе си като тайно благо и което само понякога неосъзнато се отразява в поглед, движение и дума.

Най-добре знаят да говорят хората, които умеят да мълчат.

Спокоен е светът, такъв какъвто го виждам в този момент. Безброй недовършени движения и непрочетени докрай жестове и зачатъци потънаха за миг в тъмната линия, в която двете стрелки се покриват. Спокойно и неподвижно е всичко около мен; сградите, растителността и предметите, освободени от сянката си, не се стремят наникъде и не казват нищо. В тази неосъзната, моментна самоизмама аз простирам това спокойствие върху целия свят като една от онези илюзии, които са истина само в един миг.

Човек не го терзаят нещата, които е направил, а тези, които не е. Които не са му стрували нищо или поне е можел да се опита да направи, но не ги е направил.

Живеем във време, когато се ценят единствено хората, живи или мъртви, готови да се борят, дори да се жертват за общата идея. Така мислят победителите и победените. Никой не цени хората, които са искали само да живеят. Само да обичат другите хора, природата, животните, света и да се чувстват добре с всичко това около тях. За днешното време това е твърде малко.
...
Вероника. Искаше просто да живее в съгласие със самата себе си и просто да разбира себе си и хората около себе си.

Плаша се от хора, които така тъмно гледат.

Какво, Стево, рече, не можеш да спиш ли? Исках да ѝ кажа: мислех, че живееш в Горенска, под зеления склон, в равнината с широките поля, това исках да ѝ кажа, яздиш ли там наоколо? Но тя си отиде, изчезна.
...
Все едно, тази нощ, тя дойде при мен, тази нощ я видях, защото дойде сама. Тя - Вероника.

Куфарите на Барух бяха в антрето. Там бяха и обувките и палтата. За да стигне дотам, Арон Барух трябваше да мине покрай войника. Минавайки, той всеки път и с ръка, и с рамо, и с усмивка, и с походка се извиняваше, че пречи.
Това не беше подмазване.
Това беше потребност да се установи поне някакъв контакт с нещо непонятно и страшно, което изтръгва хората от земята и може да им стори всякакво зло, да се открие в това нещо душата - дори тя да е зла, но да е душа - да се изнамери поне нещо подобно на каквото и да било, известно на човека в областта на живия свят.

6 април 1941г. осъмна с хубаво утро. Беше неделя. Слънцето, без да бърза, осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата на креватите. При този поздрав младите и най- малките се размърдваха, обръщаха се на другата страна, завиваха се презглава и още по- дълбоко затъваха в съня, а по-възрастните, полубудни, се наслаждаваха на редкия момент в живота, когато няма нито движения, нито грижи, нито мисли, нито планове, когато човек е просто жив.