вход, регистрирай се

Цитати на МаШе

Общо 153 цитата от 22 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 > 

Защото разочарованието и болката отвеждат мисълта в миналото.
Борбата продължи през цялата зима и пролет. ( Беше някаква зла и прохладна пролет, та не даваше на лятото да грейне.) А с настъпването на май Юсуф излезе от изгнанието като победител. И животът продължи, лъскав, спокоен, монотонен. Но след онези зимни месеци, когато промеждутъкът между живота и смъртта, между славата и падението не бе дори колкото острието на ножа, у победителя везир остана нещо смирено и умислено. Онова неизразимо нещо, което изкусните и напатили се хора пазят у себе си като тайно благо и което само понякога неосъзнато се отразява в поглед, движение и дума.
Най-добре знаят да говорят хората, които умеят да мълчат.
Спокоен е светът, такъв какъвто го виждам в този момент. Безброй недовършени движения и непрочетени докрай жестове и зачатъци потънаха за миг в тъмната линия, в която двете стрелки се покриват. Спокойно и неподвижно е всичко около мен; сградите, растителността и предметите, освободени от сянката си, не се стремят наникъде и не казват нищо. В тази неосъзната, моментна самоизмама аз простирам това спокойствие върху целия свят като една от онези илюзии, които са истина само в един миг.
Човек не го терзаят нещата, които е направил, а тези, които не е. Които не са му стрували нищо или поне е можел да се опита да направи, но не ги е направил.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:23, Рейтинг: 0
Живеем във време, когато се ценят единствено хората, живи или мъртви, готови да се борят, дори да се жертват за общата идея. Така мислят победителите и победените. Никой не цени хората, които са искали само да живеят. Само да обичат другите хора, природата, животните, света и да се чувстват добре с всичко това около тях. За днешното време това е твърде малко.
...
Вероника. Искаше просто да живее в съгласие със самата себе си и просто да разбира себе си и хората около себе си.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:20, Рейтинг: 0
Плаша се от хора, които така тъмно гледат.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:08, Рейтинг: 0
Какво, Стево, рече, не можеш да спиш ли? Исках да ѝ кажа: мислех, че живееш в Горенска, под зеления склон, в равнината с широките поля, това исках да ѝ кажа, яздиш ли там наоколо? Но тя си отиде, изчезна.
...
Все едно, тази нощ, тя дойде при мен, тази нощ я видях, защото дойде сама. Тя - Вероника.
из Тази нощ я видях от Драги Янчар
от МаШе, 02.08.18 в 15:07, Рейтинг: 0
Куфарите на Барух бяха в антрето. Там бяха и обувките и палтата. За да стигне дотам, Арон Барух трябваше да мине покрай войника. Минавайки, той всеки път и с ръка, и с рамо, и с усмивка, и с походка се извиняваше, че пречи.
Това не беше подмазване.
Това беше потребност да се установи поне някакъв контакт с нещо непонятно и страшно, което изтръгва хората от земята и може да им стори всякакво зло, да се открие в това нещо душата - дори тя да е зла, но да е душа - да се изнамери поне нещо подобно на каквото и да било, известно на човека в областта на живия свят.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:39, Рейтинг: 0
6 април 1941г. осъмна с хубаво утро. Беше неделя. Слънцето, без да бърза, осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата на креватите. При този поздрав младите и най- малките се размърдваха, обръщаха се на другата страна, завиваха се презглава и още по- дълбоко затъваха в съня, а по-възрастните, полубудни, се наслаждаваха на редкия момент в живота, когато няма нито движения, нито грижи, нито мисли, нито планове, когато човек е просто жив.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:37, Рейтинг: 0
Големите житейски истини са малко на брой. Те се издигат високо над безредните храсталаци на всекидневието - спокойни и видими от всички страни. Понякога е просто достатъчно да вдигнеш поглед и да ги забележиш, без мъчително мъдруване къде са и какви са и без сложни изчисления къде се намират.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:34, Рейтинг: 0
Едва тогава заплака с тежък, страшен плач, с какъвто се плаче веднъж в живота, с плач, през който се чува как от сърцето се откъсват тежки, пълни с кръв късове и мокро и тежко плясват в дъното на душата.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:32, Рейтинг: 0
Къщата изглеждаше като връстница на вечността.
...
Стара и мъдра, къщата знаеше, че всичко това, та дори и смъртта, е живот. Затова стоеше, без да се старае да оцелее, но и без да бърза да изчезне: сънлива, неподвластна на годините и леко омагьосана.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:20, Рейтинг: 0
В душата му ечаха цели хорове на надеждата.
из Съдби от Мирослав Попович
от МаШе, 21.06.18 в 18:12, Рейтинг: 0
...емоционалната история не е като историческа книга, нейните реалности непрекъснато се променят и са верни дори когато са несъвместими.
Вършеше две неща едновременно: разсъждаваше ясно и изпадаше в паника. Такъв беше животът му навремето. Днес винаги разсъждаваше ясно, ала от време на време усещаше, че паниката му липсва.
Нищо никога не свършва, не и ако е било толкова дълбоко.
Гневът обаче, особено облеченият в самодоволство (а, изглежда, всеки гняв беше такъв), много често беше проява на нещо различно:отегчение, презрение, превъзходство, провал, омраза.
Странно как, като си млад, не дължиш нищо на бъдещето, но остарееш ли, имаш задължения към миналото. Към единственото, което не можеш да промениш.
Понякога то си задаваше въпроси относно живота. Кои спомени са по-верни: щастливите или нещастните? Накрая реши, че въпросът няма отговор.
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 >