вход, регистрирай се

Цитати на МаШе

Общо 153 цитата от 22 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 > 

Лесно е да си кажеш: "Заминавам" , но ако отведеш със себе си и този заради когото заминаваш?
из Орелиен от Луи Арагон
от МаШе, 16.02.21 в 17:45, Рейтинг: 0
“Но ако човек не е устроен така, че пред най-голямата заплаха да набира смелост и да успява да надвие несигурността с последната жива клетка от тялото си, в която е скътал надежда, този свят отдавна да бе останал само със сушата, морето и рибите. А ако човек винаги се опитва да чертае ясен план за това, което предстои, никой никога нямаше да направи първата крачка за каквото и да било. Защото смелостта не е да поемеш към ясната трудност, а да се впуснеш там, където е съвсем тъмно, дълбоко и непознато. Без да е подправена с лудост, смелостта бързо се превръща в страх.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 16:20, Рейтинг: 0
“- Силата и дарбата идват от Бог, но формата идва от ръката на човека. ...
- Мисълта я води ...
...
- Мисълта води ръката ти, но тя се пълни от две места: от окото и от сърцето. В твоя и в моя занаят колкото повече си видял с очите си и колкото повече си сложил в сърцето си, толкова повече умееш. Събирай свят и хора и чудесата сами ще излизат от ръцете ти!”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 16:13, Рейтинг: 0
“Ала в човешкото сърце има един малък пезул, отреден за страха, който никога не нощува празен. Ако от него се изниже страх от едно, веднага след туй се провира страх от друго. А страховете са тъй многобройни и тъй многолики - като молещите се, събрани в притвора на черква при богослужение. И те със свещ намират пътя към пезула, отзад при олтара, където лежи свещеният потир. Влизат и посягат не към чашата, а към заветното място, на което тя стои. Промъкват се там и го обитават, докато някой друг, по-силен, не ги пропъди.
...
До всеки страх като черна вещица вървеше вината и го поеше с капки зехир. А тя имаше онази непресъхваща сила да се саморажда от широкото поле на човешката съвест, където час по час падаха семенцата на чуждите очаквания, общите привички и старите закони. И когато страхът и вината се смесеха, раждаше се гняв, яд и злост.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 16:09, Рейтинг: 0
“... - Бог бе свидетел - толкова нежност има само под бялото крило на лястовицата, която пази рожбата си, с толкова чисти сълзи плачат само ангелите и толкова заряд има само в слънцето рано сутрин, когато напуска златните си сараи и тръгва по небето.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 16:04, Рейтинг: 0
“Нямаше и повече грехове за изкупуване, отдавна бе разпродала всичко от тезгяха на душата си. Останаха само горчилката и празнотата, а те бяха ненаситни безсмъртни вещици - първата хранеше втората час подир час, после излизаше на нивата на сърцето ѝ, жънеше с черния си сърп и малкото добро зърно, останало там, сдъвкваше го стръвно и отиваше да го изплюе в жадната паст на посестримата си.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 16:01, Рейтинг: 0
“Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа - храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия" , така мереше Велико живота и хората за своите двайсет и пет лета.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:58, Рейтинг: 0
“Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим.Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето това е утехата - живот в повече.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:57, Рейтинг: 0
“Щом пропяха първи петли, ангелско крило облъхна небето и прокара светла пътека. По нея от дъното на небосвода се търкулна слънцето. Излезе мокро като новородено и посипа с роса земята. Капките звъннаха като камбанки и молитвената им песен надигна всичко живо.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:56, Рейтинг: 0
“Колко странно е човешкото сърце-колко малко му трябва, за да се озари от чаяние, понякога даже в нищото го съзира.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:55, Рейтинг: 0
“Вдиша дълбоко, ала не напълни гърдите си с въздух, а с молитва.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:55, Рейтинг: 0
“Жените подхващаха песни, отвсякъде долитаха наричания за здраве, знахарки баеха на малки деца, шепнейки едва доловимо. Целият този сговор, една плетеница от думи и вяра, се издигаше нагоре като тънко сукно, с което хората се опитваха да се пришият с Бог и вечността му. Ако той беше милостив, щеше да улови нишките и да притегли към себе си страдалните души. Но ако усетеше, че в това утро в сълзите им имаше повече отчаяние, отколкото гореща молитва, щеше да скъса конците и да остави душите на болните да се обесят на провисналите въжета.”
из Глина от Виктория Бешлийска
от МаШе, 13.01.21 в 15:54, Рейтинг: 0
Да разбереш кое е твое едва когато си го изоставил.
из Закуска в "Тифани" от Труман Капоти
от МаШе, 08.10.20 в 17:41, Рейтинг: 0
Тъпо е да казвам, но хубави неща ти се случват само ако си добър. Добър? Всъщност искам да кажа честен. Не честен в смисъл да спазваш законите - ще обера гроб, ще свия монетите от очите на мъртвец, ако ми трябват пари за удоволствия. Не, мисълтта ми е, че човек трябва да бъде честен пред самия себе си. Можеш да бъдеш всичко, но не и страхливец, неискрен, двуличен, курва: предпочитам да имам рак, отколкото нечестно сърце. Това не е лицемерие. Чисто и просто практичност. Ракът може да те довърши или не, обаче другото направо те унищожава.
из Закуска в "Тифани" от Труман Капоти
от МаШе, 08.10.20 в 17:32, Рейтинг: 0
Откакто съм възрастен, вече не плача и не се смея.
Засаждам преживяванията си като диви лози и ги наблюдавам как растат.
Така става с хората, които се поддават на изкушението на дявола: в пъклените си дела те надминават дори дявола.
Защото народът няма никаква представа за причините, които карат един могъщ господар да помага на дребните и безсилните. Народът иска просто да вижда "добър господар" - и в детинското си доверие към могъщия народът често е по-благороден от онзи, в чието благородство наивно вярва. Най-съкровеното и благородно желание на народа е господарят му да бъде справедлив и доблестен. И той жестоко си отмъщава, ако господарите го разочароват - като дете, което строшава примерно локомотивчето си, защото то веднъж е отказало да действа. Затова на народа трябва да се дават стабилни играчки, като на децата, и справедливи господари.
Амбициозен е плебеят. Истинският аристократ е анонимен. Съществува някаква сила във вродения аристократизъм, която е по-мощна от блясъка на славата и успеха, от величието на победителя. Амбицията, както казах, е качество на плебея. Той няма време. Не може да дочака почестите, властта, признанието, славата. А аристократът има време да изчака, дори да остане на заден план.
Всичко в живота остарява и се износва: и думи, и ситуации. Всички подходящи моменти веднъж вече са се появявали. Всички думи веднъж вече са били казани. Не мога да повтарям думи и ситуации. Все едно постоянно съм облече в износени дрехи.
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 >