Цитати на МаШе

“Един човек сънувал ужасни сънища. В тях непрекъснато го преследвал демон. Той потърсил помощ от психотерапевт, който му казал, че трябва да се обърне и да се изправи пред демона си, иначе никога няма да може да му избяга. Човекът обещал да го направи, но всяка вечер в съня си продължавал да бяга. Най-накрая успял да се обърне и да погледне демона право в очите. "Защо ме преследваш?", попитал го. А демонът отговорил : "Откъде да знам. Това е твоят сън".”

“Много е смешно как, когато си женен, искаш само пак да сте непознати един за друг, но когато сте непознати, искаш само да сте женени и да си четете заедно в леглото.”

“дори и когато всички се самонавиват, че всичко ще се оправи, то пак е някак във въздуха. Цялото нещо е по-скоро физическо, отколкото психическо.”

“Не е съвсем ясно кога сме загубени и кога не...”

“... бавното е форма на доброто.”

“Поемате ли понякога товара от плещите на другите? - гласи въпрос номер пет от въпросника за нездравословната обвързаност и липсата на граници в семейството.”

“... обичайното ни ежедневие така или иначе е все по-фрагментирано и озадачаващо...”

“Тревогата на младия човек : Ами ако нищо, което правя, няма значение?

Тревогата на стария човек : Ами ако всичко, което правя, има?”

“Същата вечер сънувам, че съм в супермаркет. Свири тъпа музика. осветлението е безмилостно. Аз ходя напред-назад по пътеките и се опитвам да намаля лампите, но не намирам ключа. Събуждам се разочарована. Къде отидоха сънищата, в които летиш?”

...когато животът ти се присмива, ти също се смееш и се преструваш, че схващаш шегата.

Гневът беше по-лесно поносим от срама.

Ако бремето е твърде голямо и се задържи прекалено дълго, дори любовта се огъва, пропуква се, стига точката на пречупване и понякога се пречупва. Но дори когато е на хиляди парчета в краката ти, това не означава, че вече не е любов.

Знам защо се стремим да запазим живи мъртвите: искаме да ги запазим живи, за да ги задържим при нас.
Освен това знам, че ако самите ние искаме да живеем, идва момент, в който трябва да оставим мъртвите да си идат, да ги пуснем, да им позволим да са мъртви.
Да им позволим да се превърнат в снимка на масата.
Да им позволим да са име в попечителска сметка.
Да ги пуснем по водите.
Това знание не прави пускането по водите по-лесно.

Лудостта отшумява, но на нейно място не настъпва прояснение.

Мисля си, че си позволяваме да си представим само онези думи, без които не бихме оцелели.

Бракът е памет, бракът е време. ... Бракът не е само време:той е, парадоксално, отрицание на времето.

Животът се променя бързо.
Животът се променя за секунда.
Сядаш да вечеряш и животът такъв,
какъвто го познаваш, свършва.

... когато е сам, човек трябва всеки миг да понася несъвършенството си; но двама души не бива да понасят несъвършенството. Очите не са ли дадени, за да бъдат изтръгнати, не е ли дадено за същото и сърцето? Всъщност не е чак толкова опасно, това са преувеличения и лъжи, всичко е преувеличение, единствено копнежът е истински, него не можем да преувеличим. Но дори истината на копнежа не е чак толкова негова истина, а по-скоро израз на лъжовността на всичко останало.

Понякога не разбирам как хората са открили понятието "радост", вероятно са го измислили единствено за да може "скръб" да си има противоположно понятие.

... И все пак сме самотни като изгубени децав гората.Когато застанеш пред мен и ме погледнеш, какво узнаваш за моите болки и какво узнавам аз за твоите? И ако паднех ничком пред теб, заплачех и ти разкажех всичко, какво би узнал за мен повече, отколкото за ада, ако чуеше от някого,че бил горещ и страшен? Ето защо дори заради това ние, хората, би трябвало да се изправяме един пред друг така почтително, така замислено, така любещо, като че ли стоим пред вратите на ада.