Цитати на МаШе

“Същественото е, че някъде се намира онова, от което човек е живял. И обичаите, и семейният празник. И къщата на спомените. Същественото е да се живее за връщането...”

Понякога не мислех за нищо, а понякога си мислех за живота. Поне имах живот. Какъв живот? Живот. Живях. Не беше лесно. И все пак. Открих колко малко е това, което го прави непоносим.

Научил се да живее с истината. Не да я приеме, а да живее с нея. Все едно да живее със слон. Стаята му била малка и всяка сутрин трябвало да се промуши покрай истината, за да отиде до тоалетната. За да стигне до гардероба за чифт прани гащи, трябвало да пропълзи под истината и да се моли, че тя няма да избере точно този момент да седне върху лицето му. Нощем, когато затворел очи, я усещал надвиснала над него.

... има два вида хора: такива, които предпочитат да бъдат тъжни в компания, и други, които предпочитат да тъгуват сами.

Дори сега все още не съществуват всички възможни чувства. Все още има такива, които са отвъд нашите сетива и въображение. От време на време, когато се появи нова мелодия или картина, или друго нещо, което сме неспособни да предскажем, да си представим, а още по-малко опишем, на света се появява ново чувство. И тогава, за милионен път в историята на чувствата, сърцето ускорява ритъм и поема удара.

До тоалетната имаше телефон с монети. Бръкнах в джоба за монета и се обадих на Бруно. Звънна девет пъти. Момичето със синята коса мина покрай мен на път за тоалетната. Усмихнах ѝ се. Изумително! И тя ми се усмихна. На десетия път той вдигна.
-Бруно?
-Да?
-Не е ли прекрасно да си жив?
-Не, благодаря. Нищо не искам.
-Не се опитвам да ти продавам нещо! Лео съм! Слушай. Както си пиех кафето в "Старбъкс", внезапно ме блъсна в гърдите...
-Кой те е блъснал?
- Уф, слушай! Осъзнах колко е хубаво да си жив. Жив! И ми се прииска да ти кажа. Разбираш ли какво ти казвам? Че животът е красив, Бруно. Красив и безкрайна радост.
Пауза.
-Добре, Лео, както кажеш. Животът е красив.
-И безкрайна радост - добавих.
-Да, точно така. И безкрайна.
Зачаках.
-Радост.
Тъкмо да затворя и Бруно се обади:
-Лео?
-Да?
-За човешкия живот ли става дума?”

Обикаляше из къщата по пеньоар на червени цветя и навсякъде след себе си ръсеше смачкани листове. Преди татко да умре, беше по-подредена. Сега обаче, ако човек искаше да я намери, трябваше просто да следва изподрасканите страници и в края на дирята бе тя - загледана през прозореца или в чаша вода, сякаш в нея има риба, видима само за нейните очи.

"Кога ще проумееш, че за някои неща няма думи?"

Имало едно време момче. Живеело в село, което вече не съществува, в къща, която вече не съществува, пред една поляна, която вече не съществува и където можело да се открие всичко и всичко било възможно. Пръчката ставала сабя. Камъчето - диамант. Дървото - замък.

Имало едно време момче, което живеело през поляната от едно момиче, което вече не съществува. Измисляли си хиляди игри. Тя била кралицата, а той кралят. На есенната светлина косата ѝ блестяла като корона. Двамата събирали света в малки шепи. Когато небето притъмнявало, се прибирали със сухи листа в косите.

Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, а смехът ѝ бил въпрос, на чийто отговор той искал да посвети живота си

“Сри Рамакришна е казал : Не търси просветление, освен ако не го търсиш така, както човек с коса в пламъци търси езеро.”

“Един човек сънувал ужасни сънища. В тях непрекъснато го преследвал демон. Той потърсил помощ от психотерапевт, който му казал, че трябва да се обърне и да се изправи пред демона си, иначе никога няма да може да му избяга. Човекът обещал да го направи, но всяка вечер в съня си продължавал да бяга. Най-накрая успял да се обърне и да погледне демона право в очите. "Защо ме преследваш?", попитал го. А демонът отговорил : "Откъде да знам. Това е твоят сън".”

“Много е смешно как, когато си женен, искаш само пак да сте непознати един за друг, но когато сте непознати, искаш само да сте женени и да си четете заедно в леглото.”

“дори и когато всички се самонавиват, че всичко ще се оправи, то пак е някак във въздуха. Цялото нещо е по-скоро физическо, отколкото психическо.”

“Не е съвсем ясно кога сме загубени и кога не...”

“... бавното е форма на доброто.”

“Поемате ли понякога товара от плещите на другите? - гласи въпрос номер пет от въпросника за нездравословната обвързаност и липсата на граници в семейството.”

“... обичайното ни ежедневие така или иначе е все по-фрагментирано и озадачаващо...”

“Тревогата на младия човек : Ами ако нищо, което правя, няма значение?

Тревогата на стария човек : Ами ако всичко, което правя, има?”

“Същата вечер сънувам, че съм в супермаркет. Свири тъпа музика. осветлението е безмилостно. Аз ходя напред-назад по пътеките и се опитвам да намаля лампите, но не намирам ключа. Събуждам се разочарована. Къде отидоха сънищата, в които летиш?”

...когато животът ти се присмива, ти също се смееш и се преструваш, че схващаш шегата.