Цитати на МаШе

Сара знаеше как изглежда нещастието: обикновено то си имаше екип от пари, имоти и успехи, но нищо друго си нямаше.

Децата ѝ са пръснати някъде по света, не се прибират нито за големите празници, нито за малките колебания на съвестта.

Защо хем е вярно, че ще се видим чак когато умра, хем умирам всеки път, когато искам да го прегърна.

...когато носиш в себе си чужди ключове, някои врати в този живот са ти отказани, но пък всички останали врати може би са твои.

...ключовете са най-честното нещо този свят: остават при теб, дори когато си загубил вратите на притежанията си.

...ако днес се престориш на богат пред някого, утре ще си още по-беден с него.

Обаче, за да си позволиш да затъваш, трябва да имаш ръка, която да те издърпа нагоре.

Болката е особен туристически обект. Някъде по света има входни такси за големите трагедии. Къщи, където години наред са измъчвали някого, училища, в които е имало масов разстрел, пътни участъци с влакови катастрофи. В раната на баба се влизаше безплатно.

Стиска зъби - държи болката да не плисне навън.

Смъртта беше вездесъща - по-хитра, по-умна и много по-могъща от глупавия живот, който винаги губеше битката с нея.

Работи, Зулейха, работи. Как го казваше майка ти? Работата гони скръбта. Ох, мамо, моята скръб не е чувала поговорките ти...

Просто е невероятно как човек доброволно се съгласява да прекара по-голямата част от своя кратък живот между две тъмнини.С наивната вяра, че го пази солидната изработка на пода и покривните греди, той дори не мисли колко пагубен е този начин на живот.

...миговете на четене са най -дългите мигове на света. Всеки струва една малка вечност...