Цитати на МаШе

В очите и на двамата бяха набъбнали сълзи, които се бяха спрели на ръба на клепачите и се колебаеха.

Той беше изключително сантиментален мъж. А какво е сантиментален мъж? Човек, който обожава да не се храни сам.

Последва състояние не безтегловност.
Странно състояние, при което тялото леко се отдалечава от себе си. При което всичко във вътрешния мир пресъхва. При което яснотата на разума, или поне празнотата, започва да се движи в пространството на черепа.
При което макар страданието да упорства, не причинява толкова мъка.
При което страданието причинява мъка сякаш извън самото тяло.

Когато пораснал, започнал притчи от нищо и от всичко, но не ги довършвал никога. Питат го например колко е часът и Амина им казва - часът е толкова, колкото разполагаш с него. На колко си години, го питат. На десет от отредените ми, казвал. Кой ден сме днес, Амине? Който ще ни приближи или отдалечи от истината.

...най-лесно се цапат чистите хора...

Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.

Въздишките приличали на тонове памук, само привидно леки, но душата си знаела най-добре как се живее с привидно леки неща. И как се умира с тях.

Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.

Малкото, видяно като голямо, е смисълът на цялото християнство.

Учеше ни да вярваме в несъществуващото, но никога да не го търсим, защото, ако го намерим, един копнеж ще умре.

Сара знаеше как изглежда нещастието: обикновено то си имаше екип от пари, имоти и успехи, но нищо друго си нямаше.

Децата ѝ са пръснати някъде по света, не се прибират нито за големите празници, нито за малките колебания на съвестта.

Защо хем е вярно, че ще се видим чак когато умра, хем умирам всеки път, когато искам да го прегърна.

...когато носиш в себе си чужди ключове, някои врати в този живот са ти отказани, но пък всички останали врати може би са твои.

...ключовете са най-честното нещо този свят: остават при теб, дори когато си загубил вратите на притежанията си.

...ако днес се престориш на богат пред някого, утре ще си още по-беден с него.

Обаче, за да си позволиш да затъваш, трябва да имаш ръка, която да те издърпа нагоре.

Болката е особен туристически обект. Някъде по света има входни такси за големите трагедии. Къщи, където години наред са измъчвали някого, училища, в които е имало масов разстрел, пътни участъци с влакови катастрофи. В раната на баба се влизаше безплатно.

Стиска зъби - държи болката да не плисне навън.

Смъртта беше вездесъща - по-хитра, по-умна и много по-могъща от глупавия живот, който винаги губеше битката с нея.