Цитати на NeDa

любовта е сезон по-важен
от разума;

Скъпа госпожо Шуберт, температурата на нашата любов
възлиза на 1200 градуса по Целзий. Достатъчно, за да
стопи и злато. Дали това, което започна в огън, има шанс
да се преобрази в пожар? И ще успеем ли да пребягаме
до охладената старост, която може да ни удължи всички
срокове на годност?

Скъпа госпожо Шуберт, обещавам да открия нова
планета, върху която ще отпечатам Вашето сърце. Наел
съм неколцина ясновидци и на тях разчитам. Както
знаете, всичко, което е невъзможно, става за живот.

През целия си живот не беше излизал извън селцето, в което се беше родил. Затова очакваше смъртта като някакво пътешествие.

Възрастта бива два вида: преклонна и непреклонна.

- Какъв искаш да станеш като пораснеш голям?
- Малък! - отговаря детето след четвърт век колебание.

Живее, задъхано, бързо, припряно, като голямата стрелка на часовник търчим. А всъщност малката стрелка, дори когато липсва голямата, показва колко е часа.

"Изпълни го или го остави да се пръсне. Но не давай да то го разбродирват. Никога."

"То, сърцето, може само три неща - да се изпълни, да се пръсне и да се разбродира. Най-тежко е разбродирването, може да отнеме години и рядко изпуснатите нишки се връщат отново. Всяка болка раздипля сърцето и ако няма късмет да се пръсне, то ще умре бавно, изтъняло като дантела. Защото тогава нищо не може да го изпълни, всичко се разтича през процепите на загубата и то не може да задържи нищо, дори и нещастието."

непреодолимо интересен

За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
Защото живее нависоко.

Не е достатъчно да отвориш прозореца,
За да видиш полята, реката.
Не е достатъчно да не си сляп,
За да виждаш цветята, тревите.
Трябва да нямаш и философия, никаква.
С философия няма цветя: има идеи.
Има само всеки един от нас, като мазе.
Има само затворен прозорец и целият свят навън;
И една мечта какво би могло да видиш, ако прозореца отвориш,
А то никога не е каквото виждаш щом прозореца отвориш.

Мина каляската по пътя и се отдалечи;
А пътят не стана по-красив или по-грозен.
Такава е човешката дейност в света.
Нищо не отнемаме, нищо не добавяме; минаваме-забравяме;
А всеки ден слънцето е точно.

Там, преди сто лета.
Там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща, все там.

Там детски смях звъни.
Там - царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите - все там.

Здрачът цедеше сетни сили през прозореца и белината на снега играеше в ситни отблясъци през пъстрите стъкла. Под тях, сякаш дишаше светлина, седеше Велеслава, взряна в угасващия ден.

Напролет нямаше вече зърно и по властелските домове. Обра се всичко докрай. Житото още не беше се подало дори, пък и много ниви си стояха ей така на угар. Кога ще братясва, кога ще вретенясва, кога ще класи и къде е жетва?

Месецът се огледа в Туца и князът прецапа реката, а по него и дружината. Месецът се разби сред размътените води за малко и пак изплава уплашен, като по чудо спасил се от тия страшни копита.

Баща ми беше бохем. Имаше безброй приятели - все първи. Обичаше много гости, но никога не изпи повече от половин чаша вино. Беше луд за музика. Имаше над 4000 плочи симфонична и оперна музика ...
През няколко месеца идваше един възрастен господин, който подреждаше плочите по номера и правеше каталог, за да се намери лесно търсената музика.

- Добрета! Във вашия бог аз не вярвам, но зная какво носи той на моята държава. Той ще вдъхне страх и почит у людете, що се повинуват, и тогава държавата става и яка, и бъдна! Ей върху това аз съм пободърствал много нощи. А за спасението на душата не съм мислил! Мислил съм за спасението на държавата, за нейната якост и за нейната бъдност.

Те се гледаха в очи и разбираха, че съюзявайки се както някога, всеки и помогнал на себе си и може би узнаха тогава, както аз някога узнах за себе си, че в живота на владетелите има нещо, което е чест и все пак не е чест, има нещо, което е обич и все пак не е обич. И пак се прегърнаха.