Цитати на NeDa

Не след дълго таксито я остави пред прочутата Айфелова кула. Рагаца вдигна глава да види колко е висока, но не успя ...
- Госпожицата за кулата ли е? - попита я учтиво един глас.
- И аз съм за кулата - каза Рагаца. - Не само госпожицата.
- Много ще се радвам да придружа госпожицата докато разглежда кулата- каза същият мек и любезен глас. - Ще разрешите ли?
Рагаца се огледа и видя, че освен нея няма никой друг, който да бъде наречен госпожица. Изглежда този говореше на нея.

Говореше една круша. Тя плаваше в стъклен буркан, на който имаше етикет с надпис: "Компот от круши".
... - Но вие може да дойдете - обърна се Рагаца към крушата в буркана. - Ще ви хареса много, сигурна съм. Такава трева, приятели като Петър М. Гемишев, събеседници като Грамофончето и Френското грозде няма да намерите никъде. Хайде елате.
Крушата от буркана поклати глава.
- Свикнала съм на друг живот - каза тя. - С удобства. Ето, сега имам собствен плувен басейн, по цял ден си плувам, къпя се. Не, кон за магаре не сменям.
Тя се гмурна, излезе отново на повърхността и като се отърсваше от водата каза:
- В никакъв случай. Едва се измъкнах от този начин на живот и сега пак да се връщам към него... когато съм осигурена с всичко. Не!...
- Както искате - каза Рагаца. - Плувайте си. То май че и да искате, няма да можете да тръгнете - отгоре има капак.
- Това е покрит плувен басейн - обясни крушата. - Те са най-скъпи.

- А сама ли живееш? - попита Рагаца.
- Сама - отвърна поповата лъжичка. - Бяхме шест, цял сервиз, но другите една по една заминаха нанякъде. И оттогава не знам нищо за тях.

Заселването на врабчетата беше страшен удар за Плашилото. Да оставим настрана самочувствието му и доброто му име на плашило, но тези врабчета със своето поведение обезсмислиха въобще цялото му съществуване. Каквото и да си въобразяваш за себе си, каквото и да си мислиш, когато един ден във вътрешния ти джоб се заселят врабчета, които би трябвало да припадат от страх, само като те зърнат и да пищят от ужас - всичко е свършено.

- Ходих да погледна календара - каза той на майския бръмбар. - И знаеш ли кой месец сме?
- Кой? - попита майският бръмбар.
- Април, Април 1971 година - каза Петър М. Гемишев. - Затова се обърках преди малко и мислех, че е самолет. Къде си тръгнал да се разхождаш през април, бе драги? Нали си майски бръмбар?
- Април ли е? - изненадано попита майският бръмбар. - Не може да бъде.
- В как да не може да бъде - каза Петър М. Гемишев. - нали ти казах, че ходих да гледам календара.
- Но в такъв случай ... - обърка се майският бръмбар. - В такъв случай аз не знам какво да правя. А бе, гледам аз, че се обърквам непрекъснато, нещо не виждам същите цветя и храсти, една друга обстановка виждам, ама ...

Валеше тихо сняг ... валеше така, че не можеше да се разбере от небето ли пада сняг на земята, или от земята на небето.

Ковънт Гардън
На мястото, на което го построили, някога имало манастир с обширна градина. После манастирът обеднял и започнал да продава земите си. Там, където била манастирската градина, се появило игрище за тенис. Англичаните отдавна познавали тази игра. А след това преустроили игрището. То минало през няколко ръце, превърнало се в театър и взело името "Манастирска градина" или Ковънт Гардън.

При трагедията задължително трябва да се спазват трите единства - на време, на място и на действие. В никакъв случай не може първо действие да се развива в Африка, а второ в Европа - след десет години. Друго правило: актьорите са задължени да се обичат, страдат и умират в пет действия. Самото действие не става на сцената, а зад нея. На сцената само се говори за действието и се проявяват неговите резултати.(Франция XVI - XVII век).

"Един човек ми дай сега, небе, ти вече всичко друго си ми дало."
Филип II в "Дон Карлос" на Шилер

"Целувките и прегръщанията в операта да не бъдат толкова близки до истината, до реалния живот. Изкуството си е изкуство и иска идеализация и илюзия".
в-к "Свобода", 1891

"Простотата е необходимо условие за прекрасното".
Лев Н.Толстой

Дълбоко уважаван, гражданинът на Париж Виктор Юго, автор на много романи и поеми и на единадесет драми, в есента на своя живот съжалява, че не е осъществил докрай мечтите си: да се реорганизират съдилищата и да се премахне смъртното наказание; да се дадат права на жените, да се въведе безплатно и задължително образование; да се образуват Европейски съединени щати.
"Дълбоко вярвам аз в правдивите слова - напредък, разум, чест, лоялност и права".

Драмите на Дидро били в проза, защото, както казва той, "никой в живота не говори в стихове".

"Не всички непобедени са непобедими."
Корней

употребявал е над 16000 думи... Живял, както казва един негов изследовател, 800 живота - приблизително толкова са образите в пиесите му. [за Шекспир]

Любовта като глагол. А не като съществително. Любовта като действие, а не като съзерцание или настроение.

Лесно е било едно време -
имаш две ризи, даваш една на ближния.
А сега, то нашето е драма -
ризи колкото щеш, а ближен няма.

Радой Ралин

Дали ще можем да извървим пътя от пищното към простото. От показното благородство към действителното. От скованата и дървена църковност към съкровената радост на вярата.

Църква, в която не само да се пее хубаво, но да се пее разбираемо, да се чете внятно.

Рачо Стоянов носи дълго време в себе си сюжета на тази драма. В едно интервю по случай честването на 60-годишнината от рождението на автора в Дряново на въпроса: "Как дойдохте до идеята за написването на "Майстори", той отговаря: "Още на младини, като посетих веднъж Трявна, ми показаха двата тавана в къщата на Даскалов, работени по облог. Това ми направи силно впечатление и понеже тогава пишех стихове, реших да пиша поема по този сюжет. Види се, не е било по силите ми. Дълги години след това тоя сюжет изплува в спомените ми и когато пристъпих към разработването му, разбрах, че той е достатъчно узрял."
Запазен е ръкописът на първата редакция на драмата. На края на ръкописа стои датата 11.VI.1921г.
През май 1927. пиесата на Рачо Стоянов е включена в репертоара на Народния театър. Постановката на пиесата се възлага на гл. режисьор на театъра Н.О.Масалитинов.