Цитати на NeDa

Затова пък те убиваха пред очите ми, поваляха, газеха с конете си и аз не зная сега, когато си припомням всичко отново и отново, да им благодаря ли, да се възхитя ли на воинската им опитност, или въобще да прокълна всяко кръвопролитие, което взема железните мишци от нивата, от ковачницата, от всеки миролюбив и честен занаят и поприще и ги хвърля в безумието.

Фра Джакомо се учудваше, че бързо чета, но това е един белег за смахнатост. Той се принуди да ме разпита за прочетеното и когато му разправих всичко от край до край, пак се учуди. Паметта е втори белег.

Поветрие ... Боян знаеше тази моряшка и рибарска дума. Не вятър, а поветрие, мек, галещ бриз в жаркия августовски ден, бели зайчета по гладко синята морска повърхност ...

На лозницата, разлюляла пред потъмнялата дървена къща зелените си гердани, висяха едри гроздове.

Слънцето е припекло, стопило е млечните повесма от мъгли и накъдето да погледне, вижда само планини - зеленосинкави, като застинали огромни вълни.

Доне, Доне ма? - успя само да рече и гласът ѝ беше жаловит, тънък, скъса се като пресукан конец и секна.

Колко радост е срещала в дните си? На Великден - хоро. На Коледа - пръстен и наричане. На Цветница - ладуване. На Благовещение - огън, на Лазар - буянец* ще поиграе... Това ѝ е за цяла една година. През другото време - борѝ се с нивата, блъскай за гърло, за десятък, за димнина** ... Да не реди данъците, че чет нямат.
*буянец - старинно нуйно хоро из поредицата на лазарските игри. Играе се от млади моми, облечени в мъжки дрехи.
**димнина - данък върху жилищни постройки

Доверието в другия е много по-мощно оръжие от недоверието, защото и най-пропадналият човек е запазил дълбоко в себе си частица самолюбие, нуждаещо се от възхищението и уважението на околните.

По нашите земи любовта е мъчна работа, толкова мъчна, че бракът без любов е далеч по-спокоен и безгрижен.

Извърнах глава към прозореца. След четири часа път слязох от автобуса в компанията на мен самата.

Зарових надълбоко глупавата си любовна история, но от време на време тя повдигаше надгробната си плоча и ме полазваха тръпки от срам.

Ставаме като едно сърце, споделяно от две тела, около които се движат някакви второстепенни елементи, колкото да запълнят бройката на играчите в отбора : започваме да печелим всяка игра.

Публиката пълни салоните от 2 часа до късно полунощ. Кинематографични ленти - километър подир километър, се развиват пред хиляди очи и пренасят хиляди хора в един нереален, измислен, фантастичен свят, който дава криле на въображението: опъва нервите като струни, до скъсване, вълнува кръвта, мокри очите, тревожи и възбужда до крайния предел.
1928, в. "Слово", Нямото изкуство

Аз съм човек неспокоен...Никак не обичам разсъжденията в книжовните произведения. Нека разсъждава читателят ...

Цял живот съм чел и съм се вълнувал от народните песни. В тях е дадена стегната, кристализирана, образна, емоционална народна реч. Никъде българинът не е говорил така внушително, естествено и правдиво, както в песните си. Читателите не може да не са обърнали внимание на една особеност при народните песни: те са най-малко затлачени с чуждици...
Изобщо в народните песни съм намирал незабравими, свежи, майсторски изваяни форми на народен език.

Народните приказки са моя постоянна любов.

Преписвам най-малко три пъти. При всеки препис - дописвам, езиково рендосвам фразите.

... редакторите на списанието ("Мисъл") често говорят за него, а в книжка първа от 1899 г. Пенчо Славейков го прекръства, като без да го пита, поставя под стиховете му подписа Пейо Яворов вместо Пейо Крачолов. Самият Яворов не възразява и така от 21-ата си година насетне той става широко известен чрез страниците на списание "Мисъл" под новото си име.

Мислех си, че зрелостта изглежда другояче. Че изчезва страхът.
Че свършва колебанието. Че нерешителността отстъпва мястото на абсолютното владеене на положението. Представях си, че някак естествено и безболезнено се установява своеобразен ред, в който съвсем точно се знае как да се отнасяме към всяка част от тялото си и към всяка своя мисъл.
Всъщност няма нищо такова. Променя се единствено това, че всички очакват много от вас.
И вече никой нищо не ви прощава заради младостта.

Няма нищо по-рисковано от големите изводи. И в романите, и в психотерапията.