Цитати на NeDa

разбирам, че майка ми е починала преди три години, че преди това е написала значителното количество от двеста бележки, които е предала на своя приятелка полякиня в Швейцария, и тези бележки са стигали до мен, докато тя вече е била мъртва от три години.

В хода на моя живот холивудският спектакъл ми помогна да разбера до каква степен три четвърти от съвременния политически и идеологически живот е спектакъл.

хуморът е хладното оръжие на хората без оръжие. Той е форма на мирна и пасивна революция, която се извършва чрез неутрализиране на сполетяващите ни мъчителни реалности.

В Обединените нации за пръв път се сблъсках с лицемерието, лъжата, търсенето на алиби и пълния контраст между реалността на трагичните проблеми в света и техните псевдорешения.

... но "Корените на небето" отиде отвъд защитата на околната среда. За мен слоновете бяха като правата на човека: тромави, неудобни, обременяващи, не се знаеше как да се постъпва с тях, пречеха на прогреса, защото той се уподобява на културата, и събаряха електрическите стълбове, изглеждаха ненужни, а трябваше да бъдат опазени на всяка цена. Индиректно ги превърнах в символична и алегорична равностойност на правата на човека.

Въздухът тук е толкова влажен, че може да се пие.

И крачи мостът ритмично и грациозно с устоите си, които по строеж, облицовка и скулптурна украса, с вълнообразните си корнизни шевици приличат на спокойни, самоуверени в силата и хубостта си великани, строени в лицев шпалир за среща с реката.

Мост и тук да беше съградил, че бреговете без мост не се стигат ...

паднало листо не зеленее...

Тук конакът щеше да спира всекиго, че оттук той се представяше с цялото си лице. На два ката кръстом се простираше снагата му, нашир опънала двете си прегънати напред крила, сякаш за прегръдка, а по средата им на шест тънки ствола се подпира гръдният му закрит балкон с кобилична лъкатушка на челото и с прозорци, които гледат на всички страни и всеки от тях се носи над грива от аркадния портик на входа. А дрехата му - охра боя слънчасала, с бели кантове прошарена по вдлъбове и рамки, не за конак, а за палат кроена! Пак майсторът беше наподобил птица, този път кацнала да си отдъхне, с още трептящи крила. Кой знае пък дали не се кани да хвърчи ... Няма творение без помисъл майсторова и народна!

... пък аз ще кажа да заповядаш да не му се бутат лакомиците и тлачило, и трънак да му се чисти редовно. Тогава докле Янтра тече, и той ще трае.

И ей го, изпружи се на дебелите си четиринайсет устоя мостът, пък те, като се хванали един за друг с витите си сводове, облечени с триредови жълтеникави препаски, сякаш не вода ще отбиват, а сватбари ще посрещат. И крачат, мерно и размерно, чак отвъд реката опънали ходилото си като платно на белянка, а ония ритли и плочници зад тях, чини ти се не мост, а диадема над Янтра. Вгледаш ли се в устоите, да му мисли водата, ако се надигне след дъжд, всеки от тях е оперил клин, ще я разцепи и укроти в ония лакомици под човката си, които ненаситно ще гълтат и преливат напора ѝ. Не лудувай, не се ерчи, немирнице ...

Водните порои отнасят селища и долини. В пороите на речта загива нещо повече.

За справка, тъпият хор е единственото, което разчупва отсечката дом-офис-дом в триъгълник, два пъти седмично, по час и половина.

Той беше сънят ѝ, кафето ѝ сутрин, слънцето ѝ.

Пролетта метна зелено одеало на цветя върху поляната в парка и седна да послуша птиците.

Познаваше семействата им в JPEG формат.

Такова е човешкото сърце: без милувка е страдно, без дом е сиротно. Затуй е мярка за всичко ...

И от еньово биле севда не минава ...

По каменисто е ходил той, а те по настлано ...