Цитати на NeDa

От верандата с решетка виждам леещия се дъжд, разместените къщи като лъжици, потопени във вода...

Събота сутрин е и ме чака точене през фуния на отчайващи часове.

Слънцето, желирано и кисело, ядивно, стоеше като плод върху рафта на покривите и разпръскваше наоколо леко кафеникаво ухание.

... свеждаха глада, омразата, малодушието, задоволството, надеждата до празна словесна еквилибристика, до прескачане с кон през несвързани фрази, до нещо като матиране в три хода на емоциите.

Гръмотевиците трещяха като рояли, полетели надолу по въздушното стълбище към нас...

Беше юни и тревите покрай гаража шушукаха и се смееха, сякаш бяха населени с банда дечурлига.

под огромното стадо от непознати звезди, втъкнати в черно кадифе като миниатюрни остри диаманти.

Психиатрите са откачени досадници - съобщава меко приятелят ми с шепот на трепетлика.

Колата сякаш плаваше на път за Лисабон в нещо хладко, вълнуващо, голо, като през тяло на заспала жена, проснато ничком, в постелята от тишина и дървета на нощта. Птиците, превърнати от мрака в чудовищни насекоми, пъплеха с писъци в тъмнината, отблъскваха се и се привикваха, драскаха черната дъска на полята със стържещия червен тебешир на пипалата си. Небето се поклащаше като тавана на изба, в която гласовете и стъпките сноват на горния етаж и разтърсват мазилката под внезапната си огромна тежест ...

влизам и излизам от приюта с бързина на часовникова кукувица.

Хоризонтът се надипляше от облаци като свиващ се акордеон.

Чистачките отсечено движеха лакти на автомат и бръснеха упоритото акне на капките.

Водата огъна надолу езиците на пламъците. Огънят съскаше, извиваше се, гърчеше се, криеше се в гъстите кълбета дим. Но водата го настигаше навсякъде, смъкваше го от покривите, от мокрите греди, докато не остана нито едно червено въгленче.

- По-скоро сама ще се сваря на супа, отколкото да ви дам такова момиче и такова чудесно Облаче! - отряза Барбацуца и тръшна прозореца.

- Кашата е готова! - възкликна Барбацуца и запрати черпака в ъгъла.
О, каква каша беше това! тя приличаше на крем, на разбит каймак, на горещ сладолед, на морска пяна - на всичко друго, само не и на обикновена грисена каша.

Изглеждаше, че от ярост Барбацуца в същия миг ще се пръсне на хиляди парченца.
- Все си мислех какво не ми достига! Сега вече зная. Коминочистач! Именно коминочистач! Не, време е да ме смелят в мелничката за месо и да ме направят на кюфтета!
- Може ли да го извикам?- примоли се Парцаланка.
- Повикай го, повикай го! - Барбацуца мрачно скръсти ръце на гърдите си. - Вече ми е все едно. Нека да идват жаби, художници, мошеници, пожарникари, стоножки и коминочистачи. Не ми обръщайте внимание, моля ви се. Аз съм само една плънка за баница и нищо повече.

- Ох, ама и аз съм една стара гарга! - Барбацуца вдигна ръце към тавана с такъв вид, сякаш само таванът можеше да я разбере и да ѝ влезе в положението. - С кого се захванах! С хлапачка, Облаче, цапач и жаба! Не, време е да ме сварят на бульон! Отдавна вече е време!

Барбацуца се разтича из стаята, като с невероятна ловкост преобръщаше столовете и пейките.
- Много ми е дотрябвало да търся това Облаче! - мърмореше тя. - Какво е това Облаче? Влага, киша, празно място, нищо! Ох, дърта глупачка, с кого се захванах на стари години... С една хлапачка и с някаква си влага!

Доколкото познавам хората, никак не е лесно да ги измъкнеш посред нощ от леглата им. Ще се протягат, ще се прозяват, ще пъшкат. Само ние, облаците, без почивка се разхождаме по небето и денем, и нощем.

Какво си се лепнала като мъгла за блато!