Цитати на NeDa

След всяка суматоха ме повдига
зелената тревожност на тревата:
земята не е място за пристигане,
а само за събиране на ято.
***

Този свят не е вдянат в щастлива игла ...

из "Светове"

Но по-добре
докрай да няма бряг,
отколкото
реката да изчезне.

Плет

Съседът шумата изгаря.
Кремира стриктно есента.
Наблизо си. Не разговаряте.
И хората са по палта.
От цяла седмица е кално.
От дъждовете, несъмнено.
Кажи му "Добър ден!" (Едва ли
е толкова добър. Студено е.)
А от градината насреща
ти се изплезва ален пламък.
Съседът пуши. Мести нещо
и не усеща, че сте двама.
А само рехавият плет
дели ви или ви сближава).

Бодеж те сепва - ръбче лед.
А ти край огъня минаваш.

Акварел
Какъв сезон измислен-
ни пролет, нито зима.
Коминът се задъхва
от дълго сдържан гняв.
Лисичката с опашка
през залеза е минала
и залезът намига -
рижав и лукав.
Небето - начумерено,
подпряно с тънка клечица,
сърдито за елхичките,
изхвърлени след празника.
Дървета - разголени,
ала какво им пречи
да хукнат през дворовете,
реката да прегазят.
А някой на небето
препича бели пуканки.
Децата се облизват
с езичета от смях.
След миг селцето кипнало
с капак ще се похлупи
и веселата пàра
ще стане на вода.
Там някъде в средата -
ни пролет, нито зима, -
на слънцето брадата
със сняг е сапунисана.
Прозорецът разтворен
е рамка на картина.
Ако навън надникнеш
досущ е като истинска.

Ще стоим на стената подпрени
като свещи, като триножник,
като столче без няколко крака,
като чорлав безделник с каскет.

Трева

Кое е онова, в което чезнат
безкрайните тирета на дъжда -
изгрява неговата резеда,
захапала до болка моя глезен...

Как всичко много тихо си отива.
Все по-безмълвни са около нас нещата.
По дворовете - троскот и коприва.
Щурецът ням и глух лежи в тревата.
Кой окоси звука, дървото тръшна,
затъкна птичите гърла, стопи звънците,
разби будилниците на петлите
и три пъти отвън заключи къщите.
из "Вина"

Целият сват, цялата земя, цялото човечество, всичко е една безумна, животинска оргия! Вече не протягат ръка дори за ядене, всичко им се пъха направо в устата, за да не стават... Ха-ха, нали роботите на Домни осигуряват всичко! А ние, хората, ние, венецът на сътворението, не остаряваме от работа, не остаряваме от деца, не остаряваме от сиромашия! Бързо, бързо ни дайте всички удоволствия! А вие искате деца от тях? Хелена, на ненужни мъже жените няма да раждат деца!
из "Р.У.Р."

Мисля, че е по-добре да положиш една тухла, отколкото да правиш прекалено големи планове.
из "Р.У.Р."

Три гълъба провеждаха безкраен разговор на перваза на прозореца.

Синини от думи, рани от погледи...

И тези двамата се страхуват един от друг.
Странно нещо е човекът. От животни не се бои, от бедствия не се бои, а докосне ли оня, за когото копнее, разтреперва се като трескав... и му се иска да хукне, да се качи на някое дърво и да гледа мечтата си от безопасно разстояние... А после много нощи да сънува видяното...

Човекът е единственото същество, което може да обича себеподобен повече от себе си. Защото любовта е сътворяване на някого.

- Ще ти съобщя по вятъра. Или по прелетните птици.

- Свободата от себе си ни е дадена само посмъртно. Иначе тя е алхимия на невъзможното.

Колко много думи, за да скрият онова, което и двамата искат да им се случи! Колко много енергия, разпиляна в безсмислени обяснения! Седят един срещу друг, излъчванията им се смесват, завихрят се във вид на осмица. Пъстроцветна като дъгата, осмицата ги обгръща, връзва ги, придърпва ги един срещу друг, те се прегръщат хиляди пъти, а през цялото време дават вид, че уж безразлично се гледат, и само от време на време надигат празните си чаши и с жаждата на пустинник дочакват стекла се от дъното капка...
Непонятен ми е човекът! Идва на света праведен и откровен, а живее фалшиво, играе на криеница със себе си и се бои, че душата му що го изобличи! Тъй душата му още приживе се отделя от него. И все по-трудно става се тличи божието творение от механизмите, изобретени от човешкия ум.

Живеех, като че спя. Надявах се, че щом съмне, ще се случи онова, което очаквам.

В краен случай и сексът може да бъде любов, но светът познава по-красиви начини.

Защо най-често вярваш на онова, от което те е страх, човеко?!