Цитати на NeDa

От важните културни институти и дружества трябва да споменем: Народната библиотека, основана през 1811 г., имаща 200 000 тома книги и 11 000 ръкописа... Исландското дружество за литература, основано през 1816 г.

Тъй като в селското стопанство на Исландия широко се използва детския труд, продължителността на учебната година в селските училища е 6 месеца, а в градските 8 месеца.

Исландия не притежава никаква войска и десетината полицаи в столицата ѝ служат повече като декоративен елемент, защото тук престъпленията са рядкост. Жената има пълни права - тя може да става дори и свещеник...
Неграмотността в Исландия е непозната. Исландецът изучава много езици, интересува се за всички страни по света и не е рядкост между овчарите и рибарите, които да знаят наизуст гръцки и латински автори, овчари, които могат да разговарят по разнообразни научни теми, особено по историята на коя и да е страна.

И той ги поведе към своя дом от черги, където им предложи да ядат колкото си искат: чер пипер и небет шекер; кимиони и лимони; чай от лиани и банани; риба есетра, дълга два метра.

Един камък крайпътен.
Вятър върху криле от листа.
Сивосинкави птици като странни флотилии.
Ето родните есенно-жълти места.
Милите!

Бях трева и отдавна израснах от тая земя.
Окосиха ме после косачите пролетни.
Птица бях и се връщах дома
след големите полети.
И на тихи и весели, и на буйни и страшни жребци
все препусках край Дунав до съмнало.

Или спях под небето на будни щурци
и на гълъби.
Ласкав мой край, необятен и щедър до смърт
с мълчаливите каменно-слънчеви хребети...

Нека стана на камък по пътя,
който води към тебе.

Идвам и давам, себе си давам, нищо не крия
(само оная гърмяща в очите тиха магия).
Минавам през болки, през удари остри, през радост
минавам.
Мъдра и тиха, наивна и дръзка, уморена и палава.

След това те отново обиколиха цялата градинка, цветче по цветче, сякаш изписваха дълго изречение, с целувки на запетайките и силни прегръдки за точка, когато стигнаха до края.

Венчално

Щом поиска - да дойде.
Щом не иска - какво пък.
Дъжд отчаян и локви
посред дълго безводие.
Е, вали си, вали си,
няма аз да го спирам...
А стои на баира
няма моята мисъл,
в бяла рокля, в сандали
и го чака да дойде.
Дъжд танцува венчално
посред дълго безводие.

Няма никой. Сами сме.
А нощта е голяма.
Пада облакът ниско.
Светлината я няма.
(А ръцете ти - всичко.
А очите ти - всичко.
Може би те обичам?
Може би ме обичаш?)
Спряло време - сегашно,
Никой - лъган-излъган.
Въздух - щедро-прозрачен.
Искам страшно и страшно,
искам дълго и дълго
на рамото ти
да плача.

Хималаи

Родината е малка - Хималаи,
а има в себе си безброй гиганти.
Търпят се. Мълчаливо се понасят.
Не си изпращат облаци взаимно,
не си подлагат пропасти и още
не се замерят с камъни.
Един е Еверест. Стърчи отгоре.
Но другите растат. И ще пораснат.
А Еверест не е ли самозванец,
щом има някой друг, по-нисък,
чиито тайни все още не знаем?

Човекът

Той знае къде да отиде
и знае какво да направи,
но толкова тяло върху душата му,
божичко,
толкова кости...

Семейство

По картина на Ненко Балкански

Обикновено той купуваше хляб,
а тя обикновено готвеше супата,
обикновено за всичко говореше той,
а тя обикновено си мълчеше и слушаше,
обикновено вечер пушеше по цигара,
докато тя обикновено заспиваше на ръката му.
Когато той се запъти Отвъд,
тя както обикновено го последва веднага,
защото каквото и да ги чакаше там,
той както обикновено
ще ѝ подаде ръката си.

Тайна

Чувам капките дъжд
върху ланшните бурени,
под бурените пълзи копривата,
мирише на зелено и сняг...
няма да кажа на никого,
за да не променя нищо...

Малките жестове на внимание
са това, с което живея,
те сякаш извират отвсякъде
и ме задържат при себе си
(жълтото птиче цвърчи и ме радва.)
Големият жест на внимание
направи животът,
щом ме избра
да съм жива.

Водолей

Тече вода, тече вода и все по яростна
и всички ни ще отвлече нанякъде,
ако се хванем ръка за ръка,
Ако се хванем душа за душа,
ако си светим с очи, за да виждаме
(да се виждаме),
може би само така и единствено само така
ще сме живи...

Пороен обяд на открито

Сервитьори с чадъри сервираха дъжд
(супите станаха двойни, а бездънни - ракиите).
Когато облакът слезе на масите,
хапнахме облашко.
Той изгря над главата ми за десерт
и видях - дъждът беше отнесъл годините
и ми оставил едва
осемнайсет.

Дом на баира

Защо му е дом на баира, на вятъра,
с козя пътека до там,
няма вода и е далече?
Искам, казва той, да е на баира,
на вятъра,
с козя пътека до там,
да няма вода,
да е далече...

Рогльо-Богльо пощальона
вече вятъра догоня...
Само охлювката стара
заран-вечер му се кара:
- Сине! С тия телеграми
ще се спънеш нейде мами!

Ти си все недоволен.
Аз, ако щеш вярвай - не.
Спя под произволно
свечерено небе.
Будя се по стърнища,
в мочурлива трева.
Ако щеш, вярвай - нищо
лошо няма в това.
Скитам в жегата боса
все сред баби бодли
и се смея със росните
присмехулни петли.
Ако щеш, вярвай - нищо
лошо няма - така.
Не съм скрита и скришна
укротена река.
Всички песни си пиша
по дърветата с клей.
Ти ли нещо ме питаш?
Няма смисъл.
Недей.

Утре времето ще бъде хубаво.
И кажете: "Дявол да го вземе!", и кажете:
"Даже не ми дреме
ни от грижи, ни от неприятности!"
Утре ще се случи всичко хубаво.
Утре най-щастливо ще се влюбите.
Утре ще ви повишат заплатите.
Утре сред сланата на градините ще разцъфнат
макове и кринове.
Ракът ще е болест грипно-вирусна.
Тези, дето вчера се избиваха, ще захвърлят
пушките страхливо
и земята ще си тръгне мирна.
Утре гладните ще имат кейкове.
Утре старците ще тичат леко.
Генералите ще сеят касис.
Утре влаковете ще са точни. Ще изчезнат
всички многоточия
и ще си говорим просто-ясно...

И какво ли още ще се случи!
Казвам: Времето ще бъде хубаво.
Отидете даже на екскурзия.
А сега ме чуйте на раздяла:
Пригответе топлите си дрехи
(срещу студ, коварство, неуспехи),
че започва времето да се разваля.