Цитати на NeDa

Майка ми се чувстваше виновна, че се е влюбила в друг човек. Разкайвам се, че съм предизвикал у нея това чувство. Няма нищо лошо човек да спре да обича, а още по-малко да се влюби. Срамувам се, че съм накарал майка си да се срамува. Децата искат нещо невъзможно: нищо никога да не се променя. Наричат родителите си егоисти, а всъщност егоистите са те, искайки родителите им винаги да се жертват за тях.

Но нека не отричаме, че този нов начин на живот влияе на децата. Новата норма е да имат две къщи, четирима родители (най-малко), да обичат хора, които вече не се обичат, постоянно да се боят от раздели, понякога да се налага да утешават родителите си и да чуват две версии за всяко събитие, като съдии по време на процес.

Разводът умножава всичко по две: два апартамента, две Коледи, две стаи, двоен живот.

Човек е по природа изследовател и може би след известна възраст спира да гледа пред себе си и се обръща назад. Ако се е възпроизвел, то тогава разполага с водач, за да прояви филма на миналото си.

Толкова е лесно да се играе ролята на добрия. Постоянните грижи за детето ви смъкват в очите му, превръщате се в ежедневие. Детето е истински неблагодарник. Ако искате да привлечете вниманието на някого, трябва да го напуснете.

Миналото е изградено от последователни слоеве, паметта ни е хилядолистно тесто...

Набоков и Борхес твърдят приблизително едно и също: въображението е една от формите на паметта.

Семейството е територия на необщуването.

Децата приемат своята вечност за всеобщо правило, но родителите на техните родители си отиват, без да им оставят време да зададат всички въпроси.

Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна, пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.

Част съм от навалицата безпроблемни деца.

Слънцето се напи с роса и тръгна по небето...

въздухът се стопи и взе да се стича върху покривите на къщите

Спасение е, когато миналото те настигне, някой да заплаче за теб.

След това - мълчание със силата на аплодисменти.

Слънце на квадратчета.

Постоянно говорим, че бързаме, рече, а животът няма връзка с бързането, животът е въплъщение на бавността...

Като теглим чертата, разликата между двете страни изпъква най-ясно, ако съпоставим най-известния аржентински писател с най-известния сръбски писател или конкретно, ако поставим един до друг Хорхе Луис Борхес и Иво Андрич, казал Роберт на Филип. При първия, казал Роберт, всичко е въображение; при втория всичко е история. При първия, продължил Роберт, няма граница между сън и яве; при втория сънищата са малко. При първия всичко се събира в една точка; при втория всичко и непрекъснато се разпада, а надеждна точка няма.

...понеже се борел с неудържими чувства и това се изписвало на лицето му, а то се кривяло, бърчело, разтягало и свивало, сякаш го месели фурии.

Яркочервено августовско слънце опря брадичка на хоризонта. Започваше новият ослепителен ден.