Цитати на NeDa

Пренасяне

Зимно утро е, хората днес се пренасят,
камионът ги чака, шофьорът спокойно ругае
и товарят живота, диван, разтегателна маса,
а квартирата нова на другия край на града е.

Тук живяха шестнайсет години и четири месеца
с ореховата спалня, с креватчетата на децата,
гардероба трикрилен едвам го изнесоха,
там дано по-висока бъде вратата.

Те са тихи в снега, а въжето се плъзга, усуква се,
после качват бюрото, хладилника, двата бюфета,
абажура, гоблен, тенекии със два сухи фикуса
и любов, намотана на стегнати сини кълбета.

Най-подир и последното е натоварено -
две кутии със снимки и мидички скъпи
и лепения два пъти чайник от сватбата,
и килима наследствен, разяден от стъпки.

Тъй... Шофьорът подръпва на якето ципа,
а децата с транзистора чакат на ъгъла
и жената отупва ръце и изхлипва
и се качва с мъжа си отгоре, и тръгват.

Износване на слънцето

На балкона си двама седят с часове,
вече своето слънце износили.
Друго слънце отгоре набързо кове
свойте тънки, изострени гвоздеи.

Тя е едра, със рокля от тъмна басма
и подпряна на лакът се вглежда,
гледа в нещо, което не вижда сама,
но е сбърчила устни и вежди.

Той е седнал до нея в раиран костюм,
с вратовръзка и шапка е въпреки жегата
и шумът, упоритият обеден шум,
преминава затихнал през него.

Те стоят – и от колко ли време стоят -
между щайгите с ябълки, между саксиите
и от колко ли време във въздуха те се топят
както захар се стапя във вряла ракия.

Става старата, скрива прозявка в юмрук
и след нея увисва пердето заклатено.
После дядката внася един подир друг
двата стола – и бавно затваря вратата.

Залежала се е бедна, болна пладнешка нега
и като машина шевна трака тъпата тъга.

из "Градчето"

Исках да станем по-близки,
толкова, колкото няма начин.

из "Победителят"

Мъглата грохна като мост между небето и земята...

из "Болнична градина"

Закотвени сме в сушата
с ръждясалите котви на безумните ѝ ритуали,
затънали в живот безумен,
който никой
нито вижда, нито чува,
а че отдавна сме потънали
дори не сме разбрали
и никога не ни е хрумвало до днес,
че можем да изплуваме.

из "Гмуркачите"

Знае ли някой в какво ще повярва бъдещето?

Светлината на зимния ден лениво си проправяше път между разноцветни водорасли , корали и камъчета. Подхвърляше пъргавите въздушни мехурчета към рибките и леко галеше мидите по белите им гръбчета. Десетки златисти телца бродираха нежни мрежи по повърхността ба водата и обръщаха любопитен поглед към момиченцето...

Военен парад

Земя - земя,
земя - въздух - земя,
въздух - вода - земя - земя - вода,
вода - въздух - земя - въздух - въздух,
земя - вода - въздух - вода - въздух - земя,
въздух - земя - земя - земя - земя - земя,
ни Земя, ни Вода, ни Въздух.

Дължа голяма благодарност
на тези, които не обичам.
...
Не ги очаквам тях
от прозорец до врата.
...
От среща до писмо
не протича вечност.
а само два-три дни или неделя.

из "Благодарност"

Този зрял мъж. Този човек на земята.
Десет милиарда нервни клетки.
Пет литра кръв на триста грама сърце.
Този предмет е възниквал три милиарда години.
... Той и светът нищо общо си нямат.

... Боже на хумора, направи от него нещо потребно.
Боже на хумора, направи от него нещо най-сетне.

из "Филм от шестдесетте години"

Живот бързешком.
Представление без репетиция.
Снага без проба.
Глава без размисляне.

Не знам ролята, която играя.
Знам само, че тя е моя, неразменима.

Щастлива любов. Нима е нормално,
нима е сериозно, нима е полезно -
каква нужда има светът от двамина,
които не виждат света?

Жило си изтръгнала змията
от кълбенцето на своите причини.
Времето се навъртяло
на годишни кръгове в дърветата.

Има там и ябълка червена,
кръстом срязана...

Един ден
светлината
ще разказва на внуците си
приказки
за очите ти

Паметливият

След толкова години
помни косите ми под дъжда,
помни думите
и самата мене,
а аз се бях забравила.

Съчувствие

Едно врабче ме погледна човешки
и ми направи място на покрива.

Под липата

Ей така, да няма нищо друго,
да си седне кротко под липата,
хора да минават - отминават,
облаци да идват, после - слънце,
дъжд да си вали, да духа вятър,
и Животът все да е пред нея.

Жега

Зелена трева, жълти глухарчета,
всяко глухарче - слънце.