Цитати на NeDa

Исках да станем по-близки,
толкова, колкото няма начин.

из "Победителят"

Мъглата грохна като мост между небето и земята...

из "Болнична градина"

Закотвени сме в сушата
с ръждясалите котви на безумните ѝ ритуали,
затънали в живот безумен,
който никой
нито вижда, нито чува,
а че отдавна сме потънали
дори не сме разбрали
и никога не ни е хрумвало до днес,
че можем да изплуваме.

из "Гмуркачите"

Знае ли някой в какво ще повярва бъдещето?

Светлината на зимния ден лениво си проправяше път между разноцветни водорасли , корали и камъчета. Подхвърляше пъргавите въздушни мехурчета към рибките и леко галеше мидите по белите им гръбчета. Десетки златисти телца бродираха нежни мрежи по повърхността ба водата и обръщаха любопитен поглед към момиченцето...

Военен парад

Земя - земя,
земя - въздух - земя,
въздух - вода - земя - земя - вода,
вода - въздух - земя - въздух - въздух,
земя - вода - въздух - вода - въздух - земя,
въздух - земя - земя - земя - земя - земя,
ни Земя, ни Вода, ни Въздух.

Дължа голяма благодарност
на тези, които не обичам.
...
Не ги очаквам тях
от прозорец до врата.
...
От среща до писмо
не протича вечност.
а само два-три дни или неделя.

из "Благодарност"

Този зрял мъж. Този човек на земята.
Десет милиарда нервни клетки.
Пет литра кръв на триста грама сърце.
Този предмет е възниквал три милиарда години.
... Той и светът нищо общо си нямат.

... Боже на хумора, направи от него нещо потребно.
Боже на хумора, направи от него нещо най-сетне.

из "Филм от шестдесетте години"

Живот бързешком.
Представление без репетиция.
Снага без проба.
Глава без размисляне.

Не знам ролята, която играя.
Знам само, че тя е моя, неразменима.

Щастлива любов. Нима е нормално,
нима е сериозно, нима е полезно -
каква нужда има светът от двамина,
които не виждат света?

Жило си изтръгнала змията
от кълбенцето на своите причини.
Времето се навъртяло
на годишни кръгове в дърветата.

Има там и ябълка червена,
кръстом срязана...

Един ден
светлината
ще разказва на внуците си
приказки
за очите ти

Паметливият

След толкова години
помни косите ми под дъжда,
помни думите
и самата мене,
а аз се бях забравила.

Съчувствие

Едно врабче ме погледна човешки
и ми направи място на покрива.

Под липата

Ей така, да няма нищо друго,
да си седне кротко под липата,
хора да минават - отминават,
облаци да идват, после - слънце,
дъжд да си вали, да духа вятър,
и Животът все да е пред нея.

Жега

Зелена трева, жълти глухарчета,
всяко глухарче - слънце.

Злата жена

Ако ѝ кажем, че е добра,
навярно ще се разплиска.

Човекът

Той знае къде да отиде
и знае какво да направи,
но толкова тяло върху душата му,
Божичко,
толкова кости...

Той паметник ще ме обича,
защото както ме поиска
да съм изящно-идеална,
без грешна дума, грешна мисъл,
без грам излишен - даже още -
да бъда малко по-височка
и всеки ден ме доизвайва
с поглед, с дума, даже - с удар,
без при това да ме докосва,
той паметник ще ме направи
и паметник ще ме целува -
такава - мраморно-красива,
такава - мраморно-студена.