Цитати на NeDa

Земята към хората

На мене ли намерихте да ми се лепнете?

Листата

Няма да живеят втора пролет
и при все това погледнете как красиво падат,
с какво чувство за падане падат.

Петли

Ние общоизвестните "хора"
кога сме се събудили сутрин като тях
да посрещнем слънцето,
Ние общоизвестните "хора"
кога сме се събудили сутрин като тях
да крещим с цяло гърло за слънцето,
да прегракнем за слънцето,
да ни чуе цялата махала.

Коледните картички

И все пак си казваш: не е възможно
всичките тези пожелания да не излязат верни,
и все пак си казваш: не е възможно
такова повсеместно съвпадение,
не е възможен такъв повсеместен заговор.

Спомени
Колко по-хубави ставате, когато се отдалечавате,
колко се отдалечавате, когато ставате по-хубави.

Мисля, че трябваше да можем
да плачем повече.

И пролетта безотговорно постановяваща любов!

Какви викове зад очите ти,
какви крясъци зад очите ти,
каква глъчка!

"Да живеят пътуванията с лек багаж", възкликва тя още в Берлин и благославя отсъствието на "ненужни вещи".

Морковът завиждаше много на лука и се питаше: "Защо за мен никой никога не плаче? Режат ме на парченца и на колелца, стържат ме, пържат ме, на какви ли не мъки ме подлагат, но никога никой не плаче за мен. Видели ли сте някога някой да плаче заради някакъв си морков? Не че животът на лука е по-лек от този на моркова. И него го режат, пекат, варят, пържат, ядат го и суров, и на салата, но поне всички го оплакват. Няма готвач или готвачка, в чиито очи да не блеснат сълзи, когато започнат да режат лук. Какво ли кара всички да съчувстват и да оплакват лука?"
Морковът го беше много яд на лука, но си мълчеше, защото знаеше, че му е съдено да го среща непрестанно в тиганите, тенджерите и на хиляди други места. А и в градината растяха един до друг.
Морковът си остана все така огорчен и завиждаше много на лука, поради което почервеня от яд.

Живееха спокойно и хармонично, отмотаваха приличащите един на друг дни, както се отмотава преждата на някакво безкрайно кълбо.

На призивите на своите критици измежду малцината си приятели той отговаряше с думите на унгарския романист Бела Хамваш: "Вкъщи опознаваш света, а на път - себе си..."

Щом дори една актриса, ближеща сладолед, може да предизвика вълна от снимки и новини, които да стигнат и до най-отдалеченото село, което се гърчи от глад на тая земя, мелница на писъци и танци (аз наричам този процес запознаване с нищожността на света, с неговата объркана същност), какво да кажем за труп, творчески изложен насред града?

През първата година от своя нов живот Фуентес не подмина нищо, без да го сравни с положението в отечеството си и без да постави след него въпросителна или удивителна.

Някои от тях пишеха, за да повярват, че няма да бъдат убити и че войната е просто екзалтиран разказ във вестник.

Очите на всички са камери за наблюдение.

Момчето не плаче дълго; няколко сълзи, няколко малки лодки, които се стичат по бузите, натоварени до ръба с тъга.

За негова изненада и невероятно облекчение, двете жени се усмихнаха. Той видя всичките зъби на Гейртруд, толкова бели; два заострени кучешки зъба, а предните долни зъби бяха криви; но това е хубаво, всичко бяло и право омръзва след време. Няма живот без недостатък.

Трябва да се грижим за добрите хора, които дават смисъл на живота ни.

очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.