Цитати на NeDa

За негова изненада и невероятно облекчение, двете жени се усмихнаха. Той видя всичките зъби на Гейртруд, толкова бели; два заострени кучешки зъба, а предните долни зъби бяха криви; но това е хубаво, всичко бяло и право омръзва след време. Няма живот без недостатък.

Трябва да се грижим за добрите хора, които дават смисъл на живота ни.

очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.

животът е жар, която затопля земята и я прави обитаема.

ние сме това, което казваме, но и това, което премълчаваме.

В тебе вярваме, Господи, който ни създаде по свой образ и подобие, и създаде птиците с криле, та да могат да летят в небето и да ни напомнят за свободата; създаде рибите с перки и опашки, та да могат да плуват в страшните за нас дълбини.

Един съсед дойде и изгаси светлините на света.

Сладките неща често ни оставят тъжни накрая.

Камината затопля мансардата, тук е приятно, вечерта притиска прозорците, вятърът гали покрива.

мъжете явно имат като цяло склонност към по-грубите неща в този свят, към това, което се разкрива мигновено и напълно - докато жените се стремят към онова, което иска търсене, което изниква постепенно.

Заличена

В деня, когато аз умра, известието
ще трябва да последва практиката дълга,
от канцелария на канцелария без бавене
в регистрите издирвана ще бъда.

И там, така далече, в някакво селце,
задрямало на припек в планината,
през името ми, в някой стар регистър,
незнайна ми ръка ще тегли в миг чертата.

Чакам зимата.
Вадя пуловери. Будя дебели чорапи. Топли шалове. Ръкавици.
И разбира се, шапки.
Шапки!

Чакам зимата.
Лятото свърши. Валят приспивни дъждове. Влага и плесен по сънищата.

Палатката е тясна, по нея се пързаля дъждът. Морето е близо. И плажът е близо - целият с мокър пясък, достатъчен да построиш дворец, в който да живееш с всичките си жени.

Уморено сако, риза с леко протрита яка, деноминирани панталони.

Един тензухен облак пропуска суроватката на луната.

Срещу него млада жена в жълта фланелка си играеше с погледа му.

Всичко ставаше под носа ни, а ние не бяхме в час - все едно да живееш срещу сладкарница и за десерт да ядеш репи със захар.

"Очите виждат всичко, само не и себе си."
Шопенхауер

Недосегаема е посвоему.