Цитати на NeDa

животът е жар, която затопля земята и я прави обитаема.

ние сме това, което казваме, но и това, което премълчаваме.

В тебе вярваме, Господи, който ни създаде по свой образ и подобие, и създаде птиците с криле, та да могат да летят в небето и да ни напомнят за свободата; създаде рибите с перки и опашки, та да могат да плуват в страшните за нас дълбини.

Един съсед дойде и изгаси светлините на света.

Сладките неща често ни оставят тъжни накрая.

Камината затопля мансардата, тук е приятно, вечерта притиска прозорците, вятърът гали покрива.

мъжете явно имат като цяло склонност към по-грубите неща в този свят, към това, което се разкрива мигновено и напълно - докато жените се стремят към онова, което иска търсене, което изниква постепенно.

Заличена

В деня, когато аз умра, известието
ще трябва да последва практиката дълга,
от канцелария на канцелария без бавене
в регистрите издирвана ще бъда.

И там, така далече, в някакво селце,
задрямало на припек в планината,
през името ми, в някой стар регистър,
незнайна ми ръка ще тегли в миг чертата.

Чакам зимата.
Вадя пуловери. Будя дебели чорапи. Топли шалове. Ръкавици.
И разбира се, шапки.
Шапки!

Чакам зимата.
Лятото свърши. Валят приспивни дъждове. Влага и плесен по сънищата.

Палатката е тясна, по нея се пързаля дъждът. Морето е близо. И плажът е близо - целият с мокър пясък, достатъчен да построиш дворец, в който да живееш с всичките си жени.

Уморено сако, риза с леко протрита яка, деноминирани панталони.

Един тензухен облак пропуска суроватката на луната.

Срещу него млада жена в жълта фланелка си играеше с погледа му.

Всичко ставаше под носа ни, а ние не бяхме в час - все едно да живееш срещу сладкарница и за десерт да ядеш репи със захар.

"Очите виждат всичко, само не и себе си."
Шопенхауер

Недосегаема е посвоему.

Не можеш да опознаеш напълно някого. Заговореха ли за човешката природа, Даг обичаше да казва:
- Въпросът е дали има отговори. Отговорът е, че има само въпроси.

Човек става по-прозорлив, когато рисува или описва някого.

След хората винаги остават разни предмети забравени вехтории. Времето си върви и в един прекрасен ден вехториите се превръщат в антикварни ценности и отново плъзват из изисканите гостни.