Цитати на NeDa

Любовта ни променя повече от скръбта. Любовта не ни оставя надежда, че можем да я спасим. Защото тя е спасението. И когато я няма...

И досега предполагам, че сълзите са нещо като втечнени чувства, за които нямаме думи... И ги изхвърляме, за да се освободим от нещото, което ги е предизвикало.

Ако животът се интересуваше от нас толкова, колкото ние от него, каква чудна хармония щеше да настъпи - да ти е драго да я взривиш...

Всяка среща е навременна.

Вечерта настъпва отвсякъде. Сухо и топло време, с леки прохладни талази откъм околните планини. Средата на септември. Земята мирише на плодове, сухи треви и зрееща шума. Въздухът е просмукан от лека умора и от очакване на промяната - прихлупеното есенно небе, уютът на ограниченото от облаците пространство, дъждът разказвач...

За няколко дни вдигнаха малък параклис и аз останах да живея в него сама с иконата и кандилото.
Дълго до земята черно расо - едно за зиме и лете - кълчищена черга, възглавница, напълнена с вехти парцали, пънче вместо стол и паничка за всякакви ядива... Може да ви се вижда скромно, но това бе всичко, от което се нуждаех. Винаги след това се пазех да не придобия каквото и да е имане. Имаш ли повече, отколкото ти е нужно в момента, умът ти непрекъснато се раздвоява и за важните неща не ти остава никакъв ум. И това е така, защото бедността винаги ни е достатъчна, а богатството все ни е малко.

Светло е и толкова тихо, че далечният звук на влака се чува като тракане на отлитащ щъркел.

Както не знаят, че всяка случайност е всъщност нашата доведена до отчаяние необходимост от нещо.

Бяха тъй замаяни от религия, че не усещаха вярата.

Прошката е Боговото в човека.

От мене да помниш, керко, Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви или камъни.

След изповедта

Сега си поплачи.
Присвий колене към гърдите
и дръзко влез в плача.
Колкото издържиш.
Той не е огън -
ще излезеш от него
като птица.
И когато се издигнеш нависоко
и започнеш да се оглеждаш,
болката ще е отминала.
И светът отново ще разцъфне.
Повярвай си...

За да се появя довечера в шест.

Урок по секс

Не е тъй лесно, синко,
пчелата да накараш
наместо жилото-
да пусне мед.

Сезони

Лятото
пожълтя като сламка
върху гърба на мравката.
Лятото
разпука зърната на нара
и се смали.
Добър ден, есен.

***
Следи от птица
върху тънкия сняг
и мирис на слънце...
Каква бавна пролет!

Последователност

Понякога
и целият живот не стига,
за да преминеш пътя
от юмрука до разтворената длан.

Инерция

Колко ли често се намествам в обувките,
без да знам пътя.

Колко ли заклинания изричам,
без да се страхувам от глагола им.

Колко ли мечти попарвам
в студения бързей на живота.

Без да се замислям,
без да се замислям...

***
Тъжно ми е
в този лепкав
зимен ден.

Но не се ожалвам.

Стига ми
да си подхвърлям
зарчето в ръка,
на което
предвидливо
съм написал:
лято, лято, лято,
лято, лято, лято.

Тайнство

Слънцето се скри
и пейзажът заприбира душата си...

Почерпиха увереност от своята несравнима връзка, от отрицателния знак, с който беше белязана, и разгърнаха около тъгите си една постоянна, предана, внимателна любов.
88