Цитати на NeDa

... никога няма лек за нашата неувереност.

Може би най-главната черта на щастието е, че ускорява времето.

Помня как вървяхме из нашия град, вървяхме, вървяхме и приличахме на фотография.

Месеците отлитаха и ние консумирахме любовта си разделно: духа - през седмицата, тялото - през почивните дни.

... а още по-малко, когато бях вперил поглед в екрана, изтръпнал от очакване (модерна версия на изтезанието).

Всичко беше само маскарад на разтревожени старци.

Любовта навлизаше в живота ми и имах желание да обичам целия свят.

Сърцето учтиво напуска тялото.

срещите с любовта стават в пълна яснота.

Толкова харесвам способността на децата да се предпазят от нещастие посредством въображението. Впоследствие не знаем как да се защитим, водата нахлува през всичките ни пробойни.

Хотелът не беше особено очарователен, работата не беше особено интересна, но това място, което от няколко месеца беше мое, ми предлагаше това, което винаги бях търсил: някаква форма на стабилност. Чувствах се като в рамка. Когато бях окачен на това място, никакво отклонение не беше възможно.

Миналото може да подхранва само десетминутен разговор.

Бяхме свързани с точни и запаметени моменти, без изненади, общуването ни бе като автомагистрала.

За жена, която ще ми бъде убежище или просто съюзник. Сърцето ми беше като верига на велосипед, която се е откачила; омръзна ми да въртя педалите напразно; исках най-сетна да има полза от туптенето на сърцето ми. Очаквах всичко от обичта.

Те навиват до края кълбото на самостоятелността си и идват в тези домове, когато едва стоят прави.

Тя отстъпи, когато усети паниката в очите им. Внезапно разбра до каква степен вече не беше майка, а бреме. Дали това е демаркационната линия на старостта? Кога ставаме проблем?

Всеки изразява чувствата си както може.

Майка ми се чувстваше виновна, че се е влюбила в друг човек. Разкайвам се, че съм предизвикал у нея това чувство. Няма нищо лошо човек да спре да обича, а още по-малко да се влюби. Срамувам се, че съм накарал майка си да се срамува. Децата искат нещо невъзможно: нищо никога да не се променя. Наричат родителите си егоисти, а всъщност егоистите са те, искайки родителите им винаги да се жертват за тях.

Но нека не отричаме, че този нов начин на живот влияе на децата. Новата норма е да имат две къщи, четирима родители (най-малко), да обичат хора, които вече не се обичат, постоянно да се боят от раздели, понякога да се налага да утешават родителите си и да чуват две версии за всяко събитие, като съдии по време на процес.

Разводът умножава всичко по две: два апартамента, две Коледи, две стаи, двоен живот.