Цитати на NeDa

Място за селски гроб

Върви прегърбена старица,
след нея крачат гологлави
мъжете с разкопчани ризи,
със кирки и лопати прави.

И чакат тя да им посочи
къде ще бъде гробът, в който
съседът ѝ ще легне кротък
не между чужди, а при свойте.

Старицата се спира, срича
слова, изсечени отдавна
по плочите. И коленичи
над пръст улегнала и равна.

Познава всички тук. А в село
едва познава неколцина...
И знае, че ще се пресели
и тя при тях. Но до година!

А дотогава още пъти
с мъжете призори ще идва
и ще упъти много смърти
във тая разградена нива.

Фамилиите ще подрежда -
рода от род да се не губи,
и росна кукувича прежда
със старчески ръце ще скубе.

Но някой ден ще дойде краят,
очите ѝ ще се обърнат...
Тогава вече ще копаят
гробарите където свърнат!
1979

Продавачът на цветя на "Джудишиъри скуеър" във Вашингтон

Площадът е лаборатория.
И ние двамата сме алхимици.
Той превръща цветята в пари.
Аз превръщам парите в цветя.

Хризантеми

Звездите капят като мушмули.
И клюмнали са хризантемите.
Назад към корените топли
се връща бавно аромата им.
Роса след малко ще поръби
челата им със пот студена.

Каква спокойна, ведра нощ...

Слана крачолите ми пърли.
Ръцете ми - върху луната.

ГАРВАН

Кръжиш над осланеното поле
и все по-близо до земята слизаш.
Дочувам вече черните криле
задрямалия въздух как раздвижват.

Описваш кръг и падаш в угарта.
Главата ти е тъмна и изящна.
Сияят меко твоите пера.
В очите ти припламва синкав блясък.

Балкански гарван – малък лешояд.
(Тук лешоядите са дребни, но са много.)
Ту в орехче, ту в нечий череп млад
забиеш клюн – безмилостен и огнен.

Не бюста на Палада – буца пръст
е твой престол и вдигнал се в небето,
висиш над нас като ръждясал кръст,
изтръгнат от черковните кубета.

В браздата важно крачиш и мълчиш.
И взирам се във теб, замислен гарван,
със същите очи, които ти
би изкълвал за миг, ако ти паднат.

Мравка

Червеноглава, с дръпнати очи,
с антена, в облото челце забита,
тя слуша как свръхновите звезди
се пръскат някъде високо над тревите.

Долавя страшния вселенски гръм,
опива я космическата музика
и мъкне на безкрилия си гръб
огромно житно зърно към мравуняка.

Шахът е аутизъм за двама ...

В периода 1886-1903 г. Стоян Михайловски три пъти е избиран за депутат, и трите пъти - за независим, необвързан с никоя партия народен представител. (През 1903 г. той дори е единственият независим избраник в Народното събрание.) Попаднал на най-публичното от всички места в България, Михайловски развихря страстта си да ораторства, да бъде народен трибун. Изнася дълги, цветисти речи, в които мобилизира огромната си ерудиция, за да разголва и бичува злото в обществената действителност. "С повишения тон на гръмовержец мяташе своите слова камъни, слова боздугани", пише в статия след смъртта му през 1927 г. Георги Бакалов.
Веднъж взел думата в Народното събрание, можел да говори почти безкрай. Съвременниците му си спомнят за случай, в който изнасял реч в продължение на шест часа, развивайки аргументите си с помощта на безброй твърдения от Монтескьо и Русо. И когато всички депутати изпаднали в изтощение, поискал от председателя да отложи събранието за другия ден, когато щял да развие следващите две части от своята реч.

Мислех си, че хората имат непреодолимо увлечение към измислицата и въображението. Установих го веднага, от първия си човешки ден. Действителността като че ли не е достатъчна на човека, на него не му стига един свят и той трябва да си създава все нови и нови.

Там всичко беше толкова фино, че не се траеше.

Нито имах часовник, нито умеех да си служа с него, ала попитах първия срещнат за часа. Беше едно малко момче, тръгнало очевидно за училище ... Момчето сигурно носеше времето на ръката си - погледна я и каза:
- Часът е седем и петнайсет.

Поех кесията, готов да си тръгна.
- Струват пет марки - рече жената.
Пет марки! Съвсем бях забравил за парите, бях забравил, че човешкият град е опрян на кръглата монета и че в него не можеш да направиш ни една крачка, без да си послужиш с металическите колелца или зелените хартийки с образа на високомерни господа.

Известни неща са тъй ясни, че би трябвало да ги разберем веднага, ако твърде голямата неочакваност, с която се изпречват пред нас, не ни кара да ги отхвърлим като невъзможни.

Преди да стигне до някое жестоко заключение, мисълта ни лъкатуши несъзнателно, стараейки се да го избегне или поне забави. Бенц се намираше тъкмо в тоя процес на отчаяна борба с фактите.

Той скача, но при все това си остава замръзнал на място. Ръцекършещ зъбоскърцащ сърцераздирателен; аз само исках да се сбогувам, ей сегичка си тръгвам.
Окей, каза тя.

... гледка, която разсича движението и здраво сплита деня на въже от два цвята, които непрекъснато се редуват.

сенчести градини, подрязани пейзажи, раирани от неразбория

Е, сега, и аз не знам, мислех си го, загледана в една лодка, която идваше нагоре по канала, сякаш повлякла на въже подире си предиобеда ...

... а той пада около нея като халтава рокля на която някой прерязва презрамките.

Да усещаш как пясъчното дъно край плажа пред хотела в Свинкльоу бива изтегляно с отдръпващата се вълна.

Човърка ме с очи, ощипва, за да получи досег.