Цитати на NeDa

Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден,
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод,
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

Никола Фурнаджиев

СВЕТЪТ е засада. Светът: безутешния, пустия.
Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.

Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,
залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,

ний всичките хора сме мънички живи бутончета,
а наште сърца – пирометри, и наште душици - балончета.

Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!

Асен Разцветников

12 октомври 1992
аз съм самотен мъж. в това няма и капчица гордост. та
нали цели орди нещастници скитат и търсят
други нещастници - само дето между нещастници и нещастници
има големи прагове на нещастие,

някои имат много пари, други имат напразни
надежди - не съществуват нещастници само от един-единствен вид.

а когато все пак се обединят,
нещастниците правят революции, след които
им се отнема всичко.

самотен човек. до самотен човек.
така завършват битките и примирията.

отвъд пътя срещу кръчмата, където стоя и пия,
е църквата. аз и отецът се дебнем от доста години.
бих искал и аз да служа на бог, но се боя.
и той би искал да пие с мен, но няма кураж.

Малко са градовете в България, където до Освобождението гражданите са се "типосвали на кадро" ...

общуването между хората има свои необикновени правила, които често противоречат на първоначалната интуиция.

Ако човек е настроен критично, тези строго фокусирани, целенасочени кампании може да му се сторят временни решения, "лечение с лейкопласт". Но това не винаги е недостатък. Лейкопластът е евтино и удобно решение на голям брой проблеми. Откакто съществува, той е помогнал на милиони хора да продължават да се движат, работят, готвят и играят тенис в моменти, когато това е било невъзможно. Всъщност в тези случаи той е бил най-доброто решение, защото не изисква големи разходи, усилия и време.
Естествено, ние инстинктивно подценяваме подобни решения, защото нещо в нас ни подсказва, че всяко истинско решение трябва да е всеобхватно и че за него трябва да бъдат положени настойчиви и систематични усилия. Но полагането на систематични усилия не винаги е възможно. Понякога се нуждаем от удобен пряк път, по който с малко средства да стигнем далеч.

Разбира се, ние знаем, че хората са различни, но не и в такава голяма степен.
Светът, колкото и да не ни се иска - често противоречи на интуицията ни.

Числото 150 изглежда представлява максималният брой индивиди, с които можем да имаме истинска социална връзка, тоест да знаем кои са те и какви са връзките им с нас.
Робин Дънбар

Самоличност

Аз съм безумецът,
който цял живот събира възглавници
и се мъчи техния пух
да превърне отново във птици.

Спасение

И досега не мога да проумея
какво се случи тогава,
когато близката река придойде
с буйни, мътни талази,
и от петнадесет давещи се
спасихме шестнадесет.
Дали така, спасявайки другите,
не прибавих и себе си между тях!...

Флора

Тези дървета,
тези вечнозелени дървета,
с какво са заслужили неимоверната чест,
награда или привилегия -
да бъдат по-пищни от своите събратя?
Когато есента лист по лист разсъблича
целия дървесен народ,
те стоят безразлични,
оперили високомерно зелена снага.
А може би всъщност така са наказани.
Защото има нещо неморално
и грозно в това -
все едно се разхождаш с кожух
сред толкова голи!
И все пак, не по тях, не по тях се познава
кога есента е дошла,
кога пролетта се задава.

Спомен

Винаги, когато сядам на масата,
си спомням хлебаря от моето детство -
добрия вълшебник на селото,
който гощаваше често децата
с топли, вкусни гевречета.
Гледайки как старателно сутрин
той подбира дървата за огъня,
навярно всички са смятали,
че в тях е тайната за вкусния хляб.
Но той, усмихвайки се загадъчно,
- на шега ли, на истина ли -
веднъж ни се довери, че внимава
да не би да изгори заедно с другите
и онова скъпоценно дърво, от което
би могло да се направи цигулка.
Така, преди да завършим училище,
научихме от самия хлебар,
че хлябът не бива да отнема това,
от което се нуждае душата.

И никакъв моряк не си: напразно ши платна
и прекроява картите – и никъде не тръгна.
Троши се моливът – бе слаб за мачта;
след толкова усилия напусто килът
на кухненската маса – врязан в пода.
Сега какво ще правиш, пламъче настръхнало,
сега дали ще можеш сина си да залъжеш,
че ако не днес, все някога ще тръгнеш
самотен срещу хоризонта – сам море и лодка?

Но ти отложи всичко: вкъщи от Мария
не стана Пенелопа. Не намери смелост
живота си зад зъбите да стиснеш и въжето
на котвата да прегризеш, да видиш мъртвите
и живите, които са ти още верни.
Поне излизай често на панелния си мостик
и с морза на цигарата общувай с всички
закотвени моряци по отсрещните балкони:

Вода. Тире. Вода - от крана на чешмата.
И вятър. Точка. Вятър – във платното на душата.
1979

Боя се от чисто количествени показатели - издадени книги, брой на библиотеки, на обсъждания и читателски конференции, на срещи с писатели, - въобще боя се от "мероприятия", когато става въпрос за книгата или въобще за културата... Не всеки, който гълта страници е добър читател.
Не ме възхищава книгоманията, снобското отношение към литературните ценности. Но бих се радвала и гордяла, ако във всеки български дом има не огромна лъскава библиотека-мебел, а пет рафта с четени, препрочетени, обичани книги.
Станка Пенчева

...всяка година, през някой и друг месец, ми се случват дни на особен запой: изоставям всичко друго и чета, чета...
Стоян Каролев

Книгата пак е наша, незаменима, тя е по-близка от приятел, тя е единствената ни естетическа самоотбрана...
Радой Ралин

Сегашната ми най-голяма любов е Исак Башевис Сингер. Само два разказа съм чел - "Моят приятел Кафка" и "Ключът", но мога да заключа, че той е белетристът на XX в., както Пикасо в живопистта, Чаплин в киното, Стравински в музиката.
Радой Ралин

Всеки чете по свой начин. Аз, изглежда, съм разпилян човек и никога без крайна нужда не си водя бележки. Четенето ми прилича донякъде на пиянство.
Кръстьо Горанов