Цитати на NeDa

На малка бучка пръст
се срещнали веднъж
дъждът и вятърът.
След миг приседна с гръм до тях
на ъглесто коляно
светкавицата.

Понякога си мисля, че случаят с книгите е като този с физическото удоволствие. Ако помнехме точно физическото удоволствие, вероятно нямаше да има нужда да го повтаряме. Тези "смешни движения", изглежда, ги повтаряме само за да си припомним удоволствието. А после, веднага след това, някой изтрива спомена и ние не знаем как всъщност е било. Delete. Аз забравям само онези книги, които будят читателско удоволствие в мен.

овесени ядки с нечут пукот падат в млечно море с порцеланови брегове и всичко е така juicy, ах, и всичко е така crispy...

Техниката на ежедневния живот спасява живота...

Не трябваше да се влюбвам - рече си светецът. - Каква е ползата от това? Хляб за днес, а за утре - глад.

Като си помисли човек, че съм бил светец!, рече той с разбираща усмивка. Поправи се: продължаваше да е светец, защото това беше пожизнено и посмъртно признание. Но у всеки светец се криеше човек, само трябваше да му се отвори вратата, за да излезе.

В крайна сметка беше човешки специалитет да виждаш най-доброто, а да вършиш най-лошото.

Щъркели, фламинги, лястовици и патици декорираха небесата като с жива перфорирана хартия.

Това беше азбучна истина за пътешественика: да не смяташ, че всичко пред очите ти е представително правило; можеше да става дума за единствено и неповторимо изключение. Умът имаше склонност да генерализира, понякога принуждаваше носителя си да го прави.

Да не е гръмнала фабриката за речници, че днес цял ден хвърчат словесни шрапнели?

А после се изви по такъв нездравословен начин, какъвто никой физиотерапевт на тоя свят не би препоръчал.

Не знаеше вече къде се намират ръцете му, те тичаха и учеха кожата ѝ наизуст. В сляпата си жажда устните им не разбираха какво целуват и не отдаваха никакво значение на грешките. Не знаеха нито кога, нито как пристигнаха един в друг. Пристигаха и тръгваха. Пристигаха и тръгваха. Не знаеха дали трябва да дишат. Нищо не знаеха и отведнъж научиха всичко, без да знаят за какво ще им служи. Врабеца си мислеше, че началото трябва да е нещо подобно. Стела беше сигурна.

Докъдето окопае мотиката - до там е светът.

Тук, в Свищов, залезът мина без негова помощ. По небесния свод на запад останаха само укротени цветове и върху брега легна кафяв, копринен сумрак.

Пети клас е индианска възраст.

Реката бе необикновено бистра, рибите приличаха на стотици хиляди тирета на някаква непозната морзова азбука...

Старата жена се отдръпва от прозореца. Дори необичайните гледки омръзват.

След един ден в редакцията главата ми е изцедена като портокал, чиято вътрешност се е превърнала във фреш.

Когато се развеждаш с някого, с когото си бил толкова време, все едно се развеждаш със себе си...

Деси и Зара натрошават разговора на дребни парчета, на отделни реплики, на смехове и историйки.