Цитати на NeDa

Мълчанието и търпението са добри другари. Добре е да присядат на огнището ти. Те слагат дебели цепеници в огъня и го поддържат хем кротък, хем силен.

Но това също е вид варварство - липсата на страх за самия себе си.

На раирания фон на стъпалата, качващите се или слизащи спрели тела, разиграли се като ноти върху петолиние, се разнася една недоловима мелодия, която обаче внушава присъствието на отвъдното и го превръща в прозрачно видимо.

С изключение на момичето, което пред входа се подписва из предверието със забелязващото се лъкатушене като на усукан чорап, усамотените или вкупчени на гроздове силуети, осеяли павираната шир, напомнят по-скоро пътници в очакване на връзка.

Не е достатъчно да се заяви, че опитът от четенето или писането е негоден да замени опита на преживяването. Не са нужни демонстрации, за да се докаже, че думата "кръв" няма нищо общо с кръвта, която можеш да видиш, че думата "пламък" никога не ще подпали страницата, на която е изписана. Но не това желая аз от думите. Чрез тях, както и чрез размишлението или образите съм ранен, без кръвта ми да потече, и познавам пламъците, без да бъда обгорен. Посред това събиране навътре, което навярно е отваряне, участвам в света и без присъствие, невключен в него. Струва ми се, че се впускам вдън себе си, че разговарям с мен самия, може би с един автор. Имам усещането, че разпознавам собствения си опит и наново го изживявам, обогатен, че стигам до обяснението му. Възликувам от догаждането, че не съм единственият, изпитал такова или такова вълнение.

Същата загадка просмуква и толкова прозаичните жестове на бръснаря. Какъв танц около мен, колко излишно наглед пилеене на крачки, обиколки напред-назад, навеждане и изправяне, доближаване и отдръпване! И непрекъснатият съпровод на щракащата ножица, която хвърка около косата ми с колебанията на пеперуда и с не по-малко усилия, отиващи на вятъра: колко ли удари в празното отиват за един, който кръцва истински? Повторението ги превръща във верига от жестове, ту по-далечни, ту по-близки до главата ми, за да кацне за миг един от тях на точно определено място: това е ловуване. Отново и отново се повтаря движението в китката, в ръката, в цялото тяло на бръснаря. Сам по себе си той е една работилница, разтърсвана от предавки, чието раздвижване и непрекъснато въртене са необходими за едно нищо в края на краищата: колко стъпки напред и назад, колко щракания на ножицата, повдигания, отклонени кацания, подновени в полет опити, напомнящи пчели, които влизат и излизат от устата на кошера, и всичко това само за един кичур, за един-единствен!

... очите му са уловили някакъв конкретен детайл, но той не спира да размотава гранката на размишлението.

Добротата е верижна реакция.

Ако не можеш да кажеш "не" на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш "да" на това, което е истински важно в живота ти.

Ако намериш дума, намираш врата.

Не е лесно да покажеш на някого, че светът, също както чорапът, има опако и е достатъчно едно ловко движение, за да си разменят лицето и опакото местата, едно ловко и бързо движение, без никой да забележи промяната и всички да приемат, че вярват, как опакото е истинското лице на света.

В автобуса плисна тишина като вода, хвърлена от леген.

... външни стени няма, има само вътрешни.

Далеч по-трудно е да ги господар на съдбата си; просто е само господарството над чуждата.

... животът не е в съществителните, животът е в глаголите.

Знанието никога няма да достигне мощта на незнанието.

Баща ми ламтеше за светлината. Често се печеше на слънце. Обичаше небесното светило да овъгли на прах земните му мисли.

"В младостта си посещавах почти всяка изява, където изпълняваха творба на Барток. Тогава имах чувството, но и сега, припомняйки си ония времена, отново чувствам как се готвех и отивах на тези музикални събития сякаш на любовна среща. А в такива моменти винаги съм бил сам- труфенето със самота е неизлечимата ми болест." - е написал баща ми през септември 1986-а, по случай петдесетгодишнината от композирането на Музика за струнни ударни и челеста. Не празнуваше своя петдесети или шестдесети рожден ден, а музиката.

Напразно у дома имахме две хиляди книги. За да живееш, световната литература не стига.

В края на книгата си записваше номерата на по-важните страници. Обичаше книгите си - своята гвардия. На титулната страница списваше името си, с мастило, отдолу, донейде полегато, с лек наклон нагоре. Най-важният предмет на света за него бяха книгите.