Цитати на NeDa

Сияем ли с разумна светлина
в космически нищожната си трайност?
Дано!
Защото всички сме една
верига от великата безкрайност.

Освен това само сутрин мога да изпия наш, нормален чай. Онова, дето ти го предлагат тук за чай, е най-обикновено сено, попарено с вряла вода.

И нима нашата мисия тук не е да направим от читателите зрители?

Направихме всичко, за да се чувстват и тук като у нас: гледат "Приятели", носят Дизел, пият кола, смъркат кока, карат аудита, и единственото, което очаквахме в замяна - да гласуват за своето бъдеще тук - не го направиха.Те не искат своето бъдеще, искат нашето. Сякаш в нашето бъдеще има място за всички.

Тук хората знаят за луда крава, но не се плашат като нас. Минали са през човешката лудост.

Не мога да слушам разни неправилни схващания за гражданските права. Всеки път се шокирам, като видя, че хората тук си мислят, че ние с тях сме равни. Ще минат още много години, преди да осъзнаят, че не е нужно човек да е негър, за да е роб.

Днес Сакиб донесе в офиса кутия, пълна с лазаня с орехи. Това е ориенталски сладкиш, който тук наричат баклава.

Тук теорията на относителността не е Е=m.C2, a "всичко е относително".

На хартия Босна и Хецеговина е независима, суверенна и тъй нататък, но всички са наясно, че става дума за нещо средно между резерват и колония.

Ако посетите града през пролетта, ще се смаете от друга гледка. Защото през пролетта хората се поболяват от реда в живота си. През пролетта хората гневно опустошават домовете си. Метат мръсотията навътре в тях, трошат столове, разбиват прозорци. По "Аарбергергасе", а и по всяка друга улица, през пролетта ще чуете звуци от чупене на стъкло, викове, вой, смях. През пролетта хората се виждат без предварителни уговорки, изгарят тефтерите с графиците за срещи, захвърлят си часовниците, пият по цяла нощ. Това истерично безумие трае до лятото, когато хората си възвръщат здравия разум и отново приветстват реда.

В подобен свят хората с неразтребени къщи лежат в леглата си и чакат природните сили да издухат прахта от перваза и да подредят обувките в шкафчетата. Хората с неуредени дела могат да ходят на излети, докато календарите им се организират, графиците им се подреждат, сметките им се изчистват. Червилата, четките и писмата могат да бъдат безразборно мятани в чантичките с удовлетворяващата мисъл, че ще се разпределят по места от само себе си. Градините нямат никаква нужда от подрязване, нито плевене. Писалищата се подреждат спретнато в края на деня. Дрехите, хвърлени по пода вечерта, сутринта се оказват по столовете. Липсващите чорапи изникват от само себе си.

Философите твърдят, че без тенденция към ред времето ще е лишено от смисъл. Бъдещето ще е неразличимо от миналото. Последователността от събития ще представлява просто множество случайни сцени от хиляди романи. Историята ще е размита като мъглата, която бавно се кълби вечер край върховете на дърветата.

Защото само навикът и паметта притъпяват физическото желание. Без памет всяка нощ е първата, всяко утро е първото, всяка целувка и всяко докосване се изживяват за първи път.

Всеки човек, затънал в миналото, пребивава там в самота.

Битът им не успяваше да произведе събитие.
из "Покорните"

Тоест единственият начин (знаехме, и то с каква горчивина) човек да се измъкне от самотата, която духът изпитва в тялото.
из "Искрено приятелство"

При мисълта за пътешествието сърцето във вкочаненото ѝ тяло се отърси от ръждата, сухо и разхлопано, сякаш е глътнала голям хап без вода.
из "Пътуване до Петрополис"

Ситнеше той пред стопанката си, влачеше дължината си. Нехаен, привикнал, пес.
из "Изкушение"

Че те достигаха върха на щастието без никаква причина, сякаш светът се разтърсваше и от огромното му дърво се посипваха хиляди плодове.
из "Посланието"

На повърхността на времето минутата може и да беше една, но под нея се простираха древни векове с мрачна сладост.
***
... една по-истинска дума би могла от ек на ек да събори в пропастта високите ми ледници.

из "Бедите на София"