Цитати на NeDa

Лежим. Две
въпросителни сме, които
нищо не питат.

Неутолима страст

Библиотеката ми беше
провинциален малък град,
с няколко булеварда
и стотици, стотици пресечки.

Бях ги обходил -
нехайно или загрижено,
познавах всеки обитател
и бях добре приет във всеки дом,
подобно лекар, който е спасил дете.

Тя се превърна вече на държава,
континент, вселена малка.
(небостъргачи-книги,
сънят ми в страх блуждае изпод тях.)

И ако продължава тъй да се множи,
от жилището някой ден ще ме изхвърли.
А една стотна не съм прочел от нея
и вече да чета, не умея.

На синовете си да ги завещая?
Отде ще намерят стая?
А книгите се трупат, трупат
и всяка ми отнема по един дъх въздух!

Безутешното е, че пак се вълнувам,
когато ги купувам.

1986

Пета емблема

Много ми станаха хората, много.
С техните душни талази
чувството ми се едва разминава.
Колко ми липсват гора, водопад
и някакъв дух да ме пази.

1985

Трета емблема

Бъди силен и в нещастие,
щом децата ти са твои,
че бедняшката династия
има сигурни устои.

1985

Историята е бездушна дама,
дано поезията я очовечи.

из Обяснение Ретро
1980

Бедността е почвата
на най-високите дървета.
Тя е чувството за сила и всеобщност.
Тя от грижите изприда мисли...
***
Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.
Нейното огромно "Няма!"
предизвиква
веселия напор на живота.
***
Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тази суета,
да ми раснат весели и питащи децата...

из Псалом

Цял живот ли солото ни ще се дави
в многогласни прегракнали хорове?

Но ще може ли животът ни да стане
съкровен като писане
на писмо: насаме и стеснително.

из Мълчаливо съгласие
1980

Всеки си има своята недовършена седмица.

Дано предусети поне понеделника,
за да си приключи срещите,
за да си скъта вещите
- припряно или с любуване, -
както войникът преди похода
или авантюристът преди пътешествието.

Тази трезва авантюра смъртта.
1979

Аз закъснявам, закъснявам,
и защо закъснявам, разбирам:
предпочитам мечтата пред победата.

Избор

Винаги има избор.
Където един вижда прът,
за да спре колелото,
друг вижда лост,
за да повдигне земята.

P.S. Любовта ти е опорна точка.

Красива бременна жена в метрото

Красива бременна жена
стои права в метрото.
Край нея толкова обременени
седим и цъкаме
и я подпираме с погледи.

Споделена самота

Отидохме на кино.
Пак същият филм.
Все по-страхотни артисти.

Зимна приказка

Пада сняг и изведнъж чуваме тишината.

Малки ли са капките роса,
щом се слънцето във тях оглежда?
Малки ли са малките деца
тъй - защото мънички изглеждат?
Малки ли са песните-игралки,
щом сърцата ни във тях звучат?
А пътеките дали са малки,
ако тръгваме по тях на път?

из "Вкус на щурец"

С всички останали пари отиде в София и си поръча златна яка. Откакто му я направиха, не я сваляше. Минаваше с нея по главната улица и упорито, смутено, но и с наслада газеше през тишината.

Трябва да подчертая, че Куба представлява един кораб натоварен със студена вода, който гази солените води на Карибско море. Целият остров се е образувал в продължение на стотици години от останките на коралите и всъщност представлява подземен резервоар, съставен от подземни пещери за сладка вода. За да се поддържа този язовир със сладка вода от падналата вода на територията на Куба, изграждахме язовири,чрез които задържахме дъждовна вода, защото реките в Куба са пълноводни при дъжд, но са къси и бързо водата изтича в морето. Цялата територия на Куба е карстова, поради това построените язовири временно задържат дъждовната вода, след което тя попива и се влива в подземните пещери. Чрез тази операция, която осъществяваме - правене на язовири, фактически ние изкуствено поддържаме равновесието между сладката и солената вода. Абсолютно задължително е, когато се ползват сладките води за напояване, тяхното ниво винаги да бъде по-високо от нивото на солените. В противен случай от морето проникват солени води в почвата и се унищожава цялата растителност на това място.
Точно Петров, геодезист

Имаше добри резултати от оказаната помощ и в зеленчуковата градина "Лиляна Димитрова" край Хавана. При посещението си делегацията намери един доматен корен с над 360 плода.

1970 г. - година на 10-те милиона захар

Кубинското правителство обявява, че всеки, който не желае да остане в Куба, може да замине. Единственото условие, което се поставя, е да носи най-много два куфара и да не пренася злато по влаковете.

Официалното откриване на училището става на 15.IX.1969.
През първия ден се явяват 120 ученика.
Училището е настанено в краен квартал на Хавана, в частна сграда, чийто собственик е управител на най-големия бар в Хавана, известен с името "Тропикано". Къщата се състои от две сгради, като най-голямата ѝ част е от 5 стаи, всяка от които може да събере максимум от 15 до 20 ученика.